1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

ОТВАРЯНЕТО НА ПАЗАРА НА ТРУДА НОСИ ПОВЕЧЕ ПОЛЗИ НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС ОТКОЛКО ВРЕДИ

След разширяването на ЕС през 2004 година повечето стари страни-членки не отвориха пазарите си на труда за работници от десетте новоприсъединили се. Ограничението трябваше да държи в граници притока на работна ръка към Западна Европа. Изследване на неправителствената организация “European Citizen Action Service“ за миграционните потоци в ЕС след разширяването през 2004 година опровергава предразсъдъците по отношение н

default

а работната ръка от Централна и Източна Европа. Информация от Емилиян Лилов

Отново ЕС се намира пред поредното си разширяване, и отново се води старият дебат: Трябва ли да бъдат въведени преходни периоди за свободното наемане на работници от новите-страни членки или не? Към това се прибавя и фактът, че една част от 15-те стари страни-членки, вкл. Германия, все още не са отворили своите пазари на труда за присъединилите се през 2004 година страни от Централна и Източна Европа.

Представено в Европейския парламент изследване под заглавие “Кой все още се страхува от разширяването?” пледира за това, да отпаднат ограниченията за придвижването на работна ръка не само за десетте нови страни-членки, но и за България и Румъния, които се надяват да бъдат приети за членки през 2007 година. За тези ограничения няма никакви икономически или обществено-политически причини, казва Тони Винейбълс, директор на брюкселската неправителствена организация “European Citizen Action Service“, провела това проучване:

“Ние правим този извод на основата на опита на трите страни, които веднага отвориха пазарите си за работници от новите страни-членки – Великобритания, Ирландия и Швеция. Като цяло това беше много положителна стъпка, тъй повечето от дошлите кандидатстваха за работни места, които не бяха особено атрактивни за местните хора. Освен това тези работници идваха временно в ЕС на петнайсетте, където плащаха повече данъци и други такси отколкото вземаха от социалните системи в съответните страни. В крайна сметка ползата за икономиките на тези страни бяха повече отколкото вредите”.

Казва Тери Винейбълс.

След Ирландия, Великобритания и Швеция ограниченията по отношение на работната ръка свалиха последователно и Финландия, Гърция, Португалия, Испания и Италия. А за разлика от Германия и Австрия, които остават единствените страни от ЕС на петнайсетте, които още не приемат работници от десетте нови страни-членки, стъпки за либерализирането на своите пазари на турда предприеха също и страните от Бенелюкс и Франция. Сега наред са Германия и Австрия, казва Тони Винейбълс:

“Следващата стъпка вероятно ще бъде, Германия и Австрия също да свалят тези ограничения по примера на съседната на Германия Франция”.

посочва Тони Винейбълс.

След разширяването през 2004 година в Германия са пристигнали по-малко от 30 000 души от новите страни-членки, казва Херберт Брюкер от нюрнбергския Институт за изследване на пазара на труда:

“Това означава, че последното разширяване не е променило почти с нищо ситуацията на пазара на труда в Германия. Това се дължи на факта, че тя беше една от страните, въвели преходни периоди за работна ръка от източните страни, с други думи – Германия не отвори своя пазар на труда. Въпреки това днес в страната живеят кръгло половин милион души от десетте нови страни-членки, а половината от тях работят. Това обаче не е достатъчно голяма бройка, която да се отрази сериозно на условията на пазара, напр. по отношение на безработицата или нивото на заплащане на труда. Като прибавим към това и броя на изселниците от Германия, крайният ефект от притока на работна ръка е малко по-голям отколкото показват тези цифри”.

уточнява Брюкер.

Също по отношение на България и Румъния е разумно, страните –членки да разтворят пазарите си. Както посочва германският експерт, най-много българи и румънци ще се насочат към южните страни-членки на общността, като Испания и Италия. Херберт Брюкер:

“Дори и да допуснем, че миграционният поток е по-голям, под което трябва да разбираме напр. 100 хиляди преселници на ходина, това също няма да навреди на страните-членки, а обратното – ще им донесе повече ползи, както показва и примерът с Великобритания”.

Затова д-р Брюкер е на мнение, че Германия трябва да отвори пазара си на труда вкл. за работници от България и Румъния след приемането на двете страни за членки на ЕС.

“В Германия сега се води дебат за това, дали да бъдат запазени преходните периоди или не. Лично аз от опита, който нарупахме след 2004 година, бих призовал за това, пазарът да бъде отворен. Може би не напълно, а частично. Напр. като бъдат определени по-големи квоти за работници, които обаче ако не бъдат запълнени, да се премине към пълното либерализиране на пазара. От икономическа гледна точка няма никакви основания, Германия да бави отварянето на своя пазар на труда”,

казва в заключение д-р Херберт Брюкер от Института за изследване на пазара на труда в Гермaния.