1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Особености на процеса на трансформация в България

В Берлин завърши конференция, посветена на българистиката. Програмата включваше широк диапазон от не само лингвистични теми. Някои от научните доклади бяха свързани с процеса на трансформация в България.

default

Конференцията се проведе в Хумболтовия университет в Берлин

"Българският процес на трансформация" - една безкрайна история". Така беше озаглавен докладът на д-р Клаус Шрамайер, бивш германски дипломат, чиито анализи на българската действителност са известни с прецизността и безмилостно директния си изказ. И този път бившият дипломат не излъга очакванията на публиката, представяйки добре аргументираната си с конкретни факти теза за това, че:


"Българският трансформационен процес е ни рак- ни риба”.


„Той е нездравословна смесица от комунистически манталитет и необуздан капитализъм. Този процес далеч не е завършил и има основания за съмнения в способността и волята на правителството за истинска промяна",


заяви Клаус Шрамайер. Той даде ясно да се разбере, че провеждането на реформите не е въпрос на действия на отделни личности. "Даже и да смятам, че премиерът има волята за промяна, дали той ще успее да се наложи в собствената си партия или пък срещу финансовите групировки?", попита риторично Шрамаейр преди да заключи:


„Съмненията ще останат дотогава докато правосъдието не е в състояние да издава обективни присъди и да привлича под отговорност от престъпниците . Решаващото значение има смяната на елитите и промяната на манталитета. Реформаторите са в много по-слаба позиция, за да се наложат над всесилните групировки. Точно затова натискът отвън и най-вече от ЕС трябва да се запази.”


Гражданското общество в България


Благодарение на програми отвън и външно финансиране в България се появяват първите граждански сдружения и неправителствени организации, първите прояви на гражданското общество след 1989-та година, припомни младата политоложка д-р Соня Шюлер от германското дружество за Югоизточна Европа. Положителното днес е, че по места на регионално равнище хората вече нямат нужда от външен натиск, за да се съюзят по между си и да противодействат на неуреди и проблеми, които правят живота им труден. Като особено успешни Соня Шюлер определи някои неправителствени организации с екологична цел или пък в подкрепа на ромското малцинство. И все пак редица структурни проблеми в създаването и функционирането на тези организации, подкопават доверието на хората в тях. Например:


„Много сдружения се чувстват отговорни не спрямо хората, на които трябва да помогнат, а спрямо онези, които им дават парите.”


„Опортюнистки агенции на изпълнителната власт, които междувременно се създават набързо във връзка с отпуснати по някои проект на ЕС пари, често не са в състояние да се застъпват за обществения интерес. Често липсва прозрачен финансов мениджмънт и не всички отпуснати средства достигат онези, за които са предназначени. Толкова често цитираният сектор на неправителствените организации е нестабилен, не така плуралистичен, както може да се очаква, съдейки по големия брой регистрирани НПО”, заключи Соня Шюлер в доклада си, посветен на развитието на гражданското общество в България.


Два други доклада от последния ден на конференцията бяха свързани, макар и индиректно с процеса на трансформация в България. Румяна Прешленова въведе публиката в сложния комплекс на германо-българските отношения от 19-ти век насам, а Зигрун Комати представи по впечатляващ начин, как процесът на трансформация моделира използвания в медиите и икономиката език, издавайки настъпилите промени в психиката и манталитета на българина.