1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Основният закон на ФРГ влиза в сила на 23 май 1949 година

На 23 май 1949 година влиза в сила конституцията на ФРГ. В следващите минути ще се спрем на историята и основните моменти в основния германски закон.

Конрад Аденауер подписва новият основен закон на 23 май 1949 година

Конрад Аденауер подписва новият основен закон на 23 май 1949 година

Когато на 1 септември 1948 година в Бон се открива сесията на Парламентарния съвет, призован да създаде конституцията на ФРГ, министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия –социалдемократът Карл Арнолд обявява :

“Това трябва да стане новата Магна Харта на германския обществен живот. Тя трябва да убеди всеки отделен човек, че му гарантира неотменими човешки права, които ще се защитават със всички инструменти на държавната власт, така че да му осигяряват живот и работа, необременени от притеснения и страхове.”

Членовете на Парламентарния съвет работят свободно и независимо, но имат поставени и някои изисквания от страна на съюзническите сили. А именно : Текстът на конституцията трябва да е съобразен с поуките от провала на Ваймарската конституция, която се оказва лесна плячка за националсоциалистическия режим. Основният закон на ФРГ съзнателно не е наречен конституция, за да се подчертае временния характер на документа, приет по времето на разделянето на Германия на Източна и Западна. Президентът на Парламентарния съвет и по-късен първи федерален канцлер Конрад Аденауер заявява :

“Германия е политически немощна. Тя е разделена на две части. Ние се заемаме с работата си, водени от твърдото намерение, отново да постигнем единството на страната. Това е и ще остане нашата цел.”

Тази цел е записана както в преамбюла, така и в текста на основния закон, също както и намерението, когато целта се осъществи, да се създаде конституция на обединена Германия.

В първите 19 члена на основния закон са записани основните човешки и граждански права. Фактът, че те са изведени на преден план, трябва да подчертае значението им. Във Ваймарската конституция, основните човешки права нямат отделно място, а са втъкани в целия законодателен текст. В новия основен закон, правата и свободите на гражданите не са просто цели на държавата, а конкретно действащо право, което не може да бъде нарушавано. Към тези права спадат ненакърнимостта на човешкото достойнство, правото на свободно развитие на личността, правото на свободно вероизповедание, на сдружения, свободно изказване на мнения, свободно упражняване на професии, ненакърнимостта на личното жилище и др.

Освен тези основни права има и други допълнителни права, отнасящи се до участието на отделния индивид в обществения живот – като например правото на образование, на защитата на семейството и равноправното третиране. В основния закон е залегнала и формата на държавно управление – република с демократично,правово управление, което да осигурява разделението между властите, така че никога повече да не се повтаря диктатурата на отделни политически партии и сили. Елементи от Ваймарската конституция, според които правителството може временно да поеме законодателната дейност от парламента, са напълно изключени в новия основен закон. Политическите пъртии – според член 21 на основния закон – могат да бъдат забраняви само с решение на Конституционния съд, и то единствено ако е доказано, че те се противопоставят и борят срещу демократичния правов ред.

На десетото заседание на парламентарния Съвет, проведено на 8 май 1949 година, Конрад Аденауер обявява :

“Уважаеми дами и господа, основният казон е приет с 53 срещу 12 гласа.”

След обединението на Германия през 1989 година, страната не приема нова конституция. В двете части на Германия са убедени в успешния конституционен модел от 1949 година, който доказва валидността си и до днес.

Подобно съдържание