1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Основна външнополитическа тема на днешния германски печат е източното разширяване на ЕС

default

Берлинер Цайтунг пише:

"14 години след края на Студената война, старата граница, която разцепваше континента след Втората световна война, окончателно е преодоляна. Германия е заобиколена вече само от приятели и съюзници. Война в рамките на ЕС енемислима, но пред вратите е - за съжаление - е реалост. При всичкия яд срещу брюкселските бюрократи, които измислят какви ли не абсурдни правилници, при цялата ярост срещу евро-депутати, които си присвояват дневни надници, и при всичкото несъвършенство най-вече във външнополитическото сътрудничество на държавите от ЕС - трябва да се признае, че този съюз експортира демокрация и политическа стабилност, а обикновенно и икономически просперитет. От това може да извлече полза и обединена Германия. Ако Германия реши своите проблеми, Европа повече няма да е проблематична. Ако не успее, и Европа ще и дотежи като допълнителен проблем."

Вестник "Франкфуртер Рундшау" отбелязва, че никой не се нуждае от голам, но слаба Европа и допълва:

"Разширяването прави ЕС голям. Той ще стане силен обаче само ако се задълбочи политическото сътрудничество. Затова след усилието по приема на нови страни трябва да последва преориентация на силите. Време е европейците да се концентрират на три основни неща: над по-нататъшната интеграция на Съюза, над иконмическото му подсилване и над ролята му в света. Ако сега тези задачи се провалят поради национални щестлавия, ЕС ще се самоизхвърли от историята. Стратегическата му позиция като фактор, който предвижва неща ще бъде окончателно накърнена, ако Съюзът се разрастне до географски великан, но политически си остане джудже."

Вестник Зюддойче Цайтунг също смята, че от решаващо значение за бъдещето на общността е неговата сила и дееспособност. Там четем:

"453 милиона души в 25 страни на пръв поглед са една извънредно голяма общност, но не и тнепременно силна. Ако Съюзът беше една държава, по числеността на населението си тя щеше да е третата по големина в света. Изкуството сега ще се състои в това, да се превземе тази позиция, без да има сливане и претопяване в една единствена супер-държава. Още повече отколкото досега ЕС ще се нуждае от теглещи сили. За да се предотвратят подозрения би трябвало в този впряг да има стари и нови членове - малки и големи. Ако този съюз след това успее да се придживи напред, най-големи ползи ще извлече онази държава, която се намира в центъра : Германия. Затова на първи май, а и след това - мотото трябва да е : само смелост!

Щутгартер Цайтунг по същата тема допълва:

"Влюбените в статуквото си стари европейци започват да осъзнават, че много от нещата, към които са били привикнали, ще се променят. Те се опасяват, че евтина работна ръка от Изтока ще ги изтика от добре заплатените им служби. Те смятат, че новодошлите ще бръкнат надълбоко в празните социални бюджети и брюкселските фондове със субсидии, и че фабриките по Одер и Ниса масово ще забегнат на Изток. Всяко от тези опасения е разбираемо,но само малко са основателни. Това, че тези страхове се задържат толкова упорито и почти не се неутрализират благодарение на положителните очаквания, свързани с източното разширяване, се дължи на лошата и недостатъчна просвета. И накрая коментар на Файненшъл Таймс Германия, който сраявнява източното разширяване с обединението на Германия. :

Често се изтиква назад съзнанието ,че ще е нужна радикална промяна на институции,но и на манталитет. Обединението на Германия показа ясно и твърду брутално слабостите на западногерманската икономическа и социална система. Блокади, субсидии финансово прахозничество, които преди това са били възможни, днес застрашават фундаментите на нашето благосъстояние. Най-важното обаче си остава въпросът за манталитета. Старата гражданска сила - ЕС - която кръжи около вътрешния пазар, еврото ,търговската политика и аграрните трасфери, но външнополитически се държи като една гигантска Швейцария - няма повече бъдеще. Новият ЕС все повече ще трябва да доставя онова, което даже и най-големите страни-членки трудно постигат - сигурност във вътрешната политика и способност за въздействие на международната арена. А това означава отказ от суверенитет и средства за общия бюджет. Дали гражданите ще са готови за подобни нещо, ще зависи от успехите на политиката.