1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Оръжейното ембарго на ЕС срещу Китай не бива да се вдига

Коментар от Матиас фон Хайн, Китайска редакция на Дойче веле

Тази беше исторически най-кратката среща на върха на ЕС. Все пак държавните и правителствените ръководители трябваше да отделят още малко време, защото една централна тема на европейската външна политика бе пропусната по време на консулатациите им: по заплануваното вдигане на европейското оръжейно ембарго срещу Китай отговорът бе гръмко мълчание. Първоначалният план, ембаргото да бъде отменено още по време на ротационното председателство на Люксембург, се разклати. Виновен е не само масивният натиск от страна на САЩ. С приемането от парламента на 14-ти март на закона против сепаратизма, насочен срещу Тайван, Пекин връчи силен аргумент на онези в ЕС, които и без това скърцаха със зъби, станеше ли дума за отменяне на ембаргото.

Трудно е да се обясни, защо трябва да отпада ембаргото в момент, когато Китай не е изложен на никаква външна заплаха, но се възприема благодарение на политиката си в областта на въоръжаването все повече като риск за сигурността в Азия. Наистина от китайска страна неспирно се повтаря, че масирани покупки на оръжие от Европа изобщо не се планирали, дори само заради това, че биха стрували твърде скъпо. Всъщност обаче и изобщо не става дума за закупуването на крупно количество стоки с военно предназначение. Китай желае да получи от Европа някои ключови продукти за модернизирането на въоръжените си сили. Освен това вдигането на ембаргото би било неподходящ сигнал по адрес на досегашните основни доставчици Русия и Израел. Все още тези две страни изпитват задръжки по отношение снабдяването на Пекин с най-съвременните технологии. След отпадане на европейското ембарго, тези задръжки твърде вероятно биха отпаднали.

Пекин издига искане за отмяна на оръжейното ембарго като “символичен акт”. С какво обаче Пекин е заслужил подобен символичен акт? Със сигурност не със съществено подобряване на положението с правата на човека. За това припомниха в сряда, 23-ти март, 500 китайски опозиционери в откритото си писмо до ЕС. За всички онези, които с големи лични рискове се борят за повече човешки права и свободи в Китай, вдигането на ембаргото би било жестоко разочарование. Трудно би било, да се коригира впечатлението, че ЕС е безпринципна сбирщина от търгаши.

Европа трябва да е наясно, как възнамерява да се отнася към Китай. Наистина ЕС поддържа стратегическо партньорство с Китай, но смайващото е, че именно в това отношение няма координирана стратегия. Как иначе можеше да се случи, германският канцлер Герхард Шрьодер без да се консултира с останалите страни от съюза, пред декември 2003-та да окачестви ембаргото като отживелица. Междувременно особено Шрьодер и френският президент Жак Ширак сами си докараха твърде неприятна дилема: дали да ядосат Вашингтон или пък Пекин.

За съжаление както Шрьодер така и Ширак заложиха толкова много от престижа си за вдигането на ембаргото, че връщане назад надали е възможно. Толкова по-важен изглежда моментът: Пекин би трябвало да докаже истински напредък по правата на човека. А и не бива да се създава впечатлението, че масивните заплахи по адрес на Тайван биха могли да останат без последствия на международната сцена. Най-важно е обаче заплануваният “кодекс за поведението” да бъде нещо повече от необвързващо самопоето задължение. За това трябваше да се разговаря в Брюксел.