1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Оправдани ли са острите позиции на ЕС спрямо България?

Оправдани ли са острите позиции на ЕС спрямо кандидатката България и ще има ли членство през 2007 година? – чуйте интервю на Бистра Узунова с проф. Хайнц-Юрген Акст - завеждащ катедра по европейска интеграция и Европейска политика към Университета в Дуисбург.

default

Б. Узунова :

В последните дни се сгъстяват облаците над България и Румъния, критиките стават все по-остри, може би ще се стигне до отлагане на членството в ЕС. Проф. Акст оправдано ли е всичко това?

Ахт :

“Трудно е да се отговори на този въпрос, защото трябва да се познават и политическите сметки, които стоят зад едно или друго действие. На всички е известно, че изпълнението на Копенхагенските критерии в България и Румъния не е оптимално. Така че не може да се подмине темата за корупцията, защото всеки знае, че там има още много неща за подобряване. Това обаче не обяснява сегашната суетня около въпроса, дали да се отложи членството или не. Мисля, че това се дължи главно на това, че гражданите на ЕС не са готови повече да приемат разширяването на общността - ще спомена референдумите в Хорандия и Франция - които изправиха европейските политици пред алармиращи сигнали.”

Б. Узунова:

Означава ли това, че като повечето български политици виждате причината за сегашната ситуация – главно в умората на ЕС от разширяването, а не толкова в българските грешки?

Акст:

“Мисля, че това би било погрешна позиция. Ако в България сега си казват : “Ние изпълнихме всичко, което искаха от нас както трябва и повече няма какво да полагаме усилия”. Това би било грешно. Не е редно сега да се отправят взаимни обвинения. България знае, че има още големи проблеми, с които трябва да се справи и е редно да продължи да работи в тази насока. Това е едната страна. От друга страна трябва естествено да се има предвид, че има европейска умора от разширяването и проблеми в самия ЕС. Винаги има две страни – дали кандидатките са готови за прием , но и дали ЕС е готов да приема страни. Тук трябва да отправим критичната забележка към ЕС , че Копенхагенските критерии в миналото бяха доста механично отмятани в дневния ред като изпълнени ,но гражданите бяха малко или повече загърбени в този процес. Мисля, че това сега се усеща засилено и сега усещаме нещо като свръхреакции от страна на европейските политици, които смятат чрез прекалено остри реакции и прекалено критични позиции спрямо България и Румъния да се съобразят с дифузното нежелане на европейските граждани за прием на нови държави.”

Б. Узунова :

Вие говорите за неизпълнение на Копенхагенските критерии, т.е. на политическите критерии за членство, за които се считаше, че са изпълнени от страна на България. Защо се промени сега тази позиция и какво точно се очаква от България ?

Ахт :

“ Става дума за опита от предишната вълна на разширяване през 2004 година. В ЕС тогава се отчете, че е било погрешно ЕС да се задоволи с това, десетте нови страни да предприемат законодателни мерки за изпълнението на политическите критерии за членство, без да се следи прекалено зорко за изпълнението им. Всички наблюдатели казват, че Полша, Чехия, Унгария, Словакия и др. са имали сериозни практически дефицити. Затова сега се гледа прекалено зорко към България и Румъния. И още нещо не бива да се забравя. В цялата дискусия в ЕС в момента всъщност - като се погледне под повърхността – става дума за въпроса : какво да е отношението към Турция. Мисля, че при онези, които сега отправят остри критики в Европарламента и на други места – не става толкова дума за България и Румъния, колкото – в завоалиран вид – става дума за европейското бъдеще и евентуалното членство на Турция в ЕС – такова е и възприятието на гражданите - а се знае , че европейските граждани са по-скоро скептични спрямо подобно нещо. Мисля, че именно тези фактори сега оказват голямо влияние на дискусията около България и Румъния и че това ще се отрази неблагоприятно и на другите кандидати като Македония и Хърватия.”

Б. Узунова :

Каква е вашата прогноза ? Ще има ли българско членство през 2007?

Акст :

“Предполагам, че на 16 май все пак ще има позиция на ЕК. Дали обаче там ще има проперъка за 2007 или 2008 е трудно да се каже. Моята позиция и без друго е критична по отношение на алтернативната възможност за 2008 година, защото ако Комисията дойде до заключението ,че има сериозни неизпълнения за Копенхагенските критерии, то отлагането с една година няма да е достатъчно за поправката им. Ако Комисията каже, че са само козметични слабости, то 2008 ще е добра възможност. Но Комисията вероятно ще трябва да формулира нещата доста соломоновски и да вземе предвид европейската умора от разширяването. Аз лично обаче – доколкото познавам политиката на ЕС смятам, че решението все пак ще бъде в полза на 2007 година.”

Б. Узунова :

Има обаче опасност, германските министър-председатели на провинции да спрат решението, тъй като то трябва да се ратифицира в Бундесрата – горната камара на парламента. Реална ли е тази опасност?

Акст :

“Тя съществува. Договорите трябва да се ратифицират. Тук не може да се изключи възможността , поради вътрешно-политически причини да се поставят някои пречки или да се изразят някои съмнения. Но като се погледне към традицията на Бундесрата – по външополотически и европейски въпроси той винаги се е ориентирал твърде ясно според позицията на Федерацията и федералното правителство. Така че, ако от Берлин дойде сигнал, че договорът ще бъде ратифициран, мисля, че вкючително и поради това, че имаме и голяма коалиция, министър-председателите на федералните провинции ще склонят в крайна сметка на ратификацията – макар и със скърцане на зъби.”