1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Опитите на Германия да стане постоянна членка на Съвета за сигурност

В последно време Германия засилва опитите си да влезе в кръга на постоянните членки на Съвета за сигурност. По време на азиатската си обиколка, приключила в петък Йошка Фишер продължи тези усилия, но не се върна с много обнадеждаващи обещания. Клаус Даман коментира:

Паспортът на Федерална република Германия

Паспортът на Федерална република Германия

Новото самосъзнание, придобито от германските политици след края на Студената война и обединението на Германия ги мотивира. Страната има тежест в света, това се вижда от големите й финансови и мироопазващи ангажименти. Затова претенциите на Берлин за постоянно място стават все по-настойчиви.

Моментът изглежда благоприятен – генералният секретар на ООН сега най-после иска сериозно да се заеме с проблемите на организацията. Той назначи експертна комисия, която да изготви предложения до началото на декември. Както се надява германското правителство те може да включат в дневния ред и въпроса за постоянно място в Съвета за сигурност. За съжаление обаче в комисията няма германски представител.

Въпреки всички надежди правителството не губи поглед върху реалностите. Ще бъде почти чудо, ако Германия действително събере необходимите гласове. За това трябва не само да гласуват две-трети от 191-а членки на Общото събрание, но и всичките пет постоянни членки на Съвета за сигурност. КОлкото и да се аргументират германците с ангажимента си едва ли ще си спечелят нещо повече от приятелска похвала от другите държави. Постоянно място в Съвета за сигурност не се дава като медал за граждански заслуги.

СТава дума за власт и то за правото на вето. От самото начало резолюциите на ООН за различни огнища на напрежение биват притъпени, защото някоя от петте постоянни членки – СЩ, Великобритания, Русия, Китай или Франция ги блокира. Примери има повече от достатъчно – Израел, Чечения или Ирак са най-фрапиращите от тях. Ако има още една държава с право на вето, дари и да е държава на мирната дипломация като Германия, споровете само ще станат още по-големи. Въобще да не споменаваме пък неуспешния опит на СЩ да получат благословията на ООН за нахлуването си в Ирак и, че те едва ли ще имат желание да превърнат един противник на войната в сила с право на вето.

И така вече се дискутира за разширяване на Съвета за сигурност с повече постоянни членки без право на вето. Тогава на ход са не само германците, но и други, например Япония, която е вторият най-голям плащател в бюджета на ООН, също и африкански и латиноамерикански държави. Това ще е действително желателно, защото винаги с право има оплаквания, че сегашната група на силите с право на вето все още отразява духа от ерата на Студената война. Мисълта, че развиващи се страни от Африка и Латинска Америка могат да бъдат приети в този кръге аргумент против Германия.

Броят на подкрепящите претенциите на Германия затова е ограничен. При голямо разширяване на постоянните членки може да има известен шанс, но това е доста оптимистично. Фатът е, че държави ато Индия, Бразилия или Нигерия съ на постоянните членки може да има известен шанс, но това е доста оптимистично. Фатът е, че държави ато Индия, Бразилия или Нигерия също може да хранят надежди, както и някоя друга европейска държава.