Опер(ет)ният 20-ти век на българските зрители | Новини и анализи от България | DW | 07.03.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Опер(ет)ният 20-ти век на българските зрители

Зрителите на българската държавна телевизия направиха своя колективен избор – събитието на българския 20-ти век. За гордостта, глупостта и забравата е следният коментар на Антоанета Пунчева.

default

За някои връстници на БНТ времето сякаш е спряло...

Oперното чудо е събитието на българския XX век. Такъв бе вотът на зрителите на БНТ. На почетни места в класацията “Българските събития на XX век” застанаха построяването на Димитровград и откриването на шестия сърдечен тон. Кампанията продължи три месеца и номинира десет събития в различни категории: Дойранската епопея от 1918, чушкопекът, 9 септември 1944, покоряването на Еверест от Христо Проданов през 1984 и др. Вотът бе доста игрови и в крайна сметка отбягна трагичните събития в историята на страната през изминалия век. Според първите коментари изборът на шестия сърдечен тон и на оперните гласове показва отказ от политическа воля, тежка умора от баналното политическо говорене. Според други това е позитивен вот - “сякаш не българи са гласували тук.”

Karikatur des iranischen Karikaturisten Kambiz Derambakhsh

Историята говори и през бита, и през подвига...

“Чушкопекът” бе приет единодушно като самоиронична номинация. “Има нещо много мило в чушкопека и тъжно в същото време. Показва липсата на национална амбиция!”, отбелязва Стефан Тафров, дипломат.

Зрителите не избраха деня на независимостта, а този на зависимостта – 9 септември 1944, гласяха други критични коментари.

Когато часовниците са спрели...

Това застинало време описва Гeорги Марков в своите задочни репортажи. За него напомня и отминалата класация.

БНТ дълго празнува своя 50-годишен юбилей. С концерти, с поредица от ретро прегледи с тържествен дикторски глас зад кадър. Част от юбилейната епопея е и класацията за събитията на XX век. В празничната суетня сякаш бяха спестени най-красноречивите факти. Като този например, че телевизията на тоталитарната държава не излъчва кацането на човек на луната.

И сега личи, че част от връстниците на българската телевизия, на които са били спестени много истини, завинаги са си останали деца. Само така можем да си обясним факта, че поставят сватбата (и публично несполучливия брак) на Людмила Живкова и Иван Славков-Батето сред номинациите в секцията “Българските любовни истории на 20-ти век”. Наред с любовта на Никола и Бойка Вапцарови, Яворов и Мина, Пенчо Славейков и Мара Белчева.

Класацията буди и други въпроси: панелките на Димитровград пред Софийския университет – дали този избор наистина е ироничен, като чушкопека, или напълно сериозен? Но, както отбеляза проф. Валери Стефанов, историята говори и през бита (чушкопека), и през подвига (Дойранската епопея).

Oper Tea des chinesischen Komponisten Tan Dun in Oldenburg

Изборът на оперните гласове - отказ от политическа воля?

Форматиране на забравата

Кампанията е лек срещу задълбочаващата се национална амнезия. Макар че не сме напълно виновни за нея. Дългите години пропаганда през медиите, учебниците и цялата звукова и визуална среда успя да отблъсне от знанието и паметта и най-любознателните. Коктейлът от полуистини и мистификации, поднасян в часовете по история, запечата завинаги в главите ни клишета като това за славяните “снажни, синеоки хора, дишащи със сламки” или за братушките, чиито действия са диктувани само от братска обич, нежели от политически планове и никога от имперски амбиции.

Затова оригиналният формат на БНТ отразява хаоса, черните дупки на незнанието в главите ни и бебетата-вселени на националото ни самочувствие. Затова и смесва в един избор ужасяващия атентат в храма “Св. Неделя”, след който остават повече от 200 убити и 500 ранени, с военните подвизи и битовите придобивки. Там се нарежда и престъпното информационно затъмнение за аварията в АЕЦ “Чернобил”. Както се вижда най-българските събития често са дарове от чужда политика.

Телевизионната кампания “Българските събития на XX век” от авторите на “Голямото четене” и по оригиналния формат на BBC, представи традиционните говорящи глави, прекъсвани от архивни кадри. По-рядко, отколкото ни се искаше. Кампанията вероятно можеше да е и по-добра. Но категоричната й заслуга е в това, че все пак провокираше умовете на гърба на чисто развлекателни формати и кахърни турски сапунки, които в последната година спечелиха сърцата на българските зрители.

Само това да е ползата, пак е добре.

Редакцията препоръчва