1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Операция “Пустинна буря” преди 15 години

Когато преди 15 години Ирак нахлу в Кувейт, военният удар под командването на САЩ не закъсня. За разлика от последната война срещу Ирак през 2003 г., “Операция пустинна буря” от 1991 г. се ползваше с широка подкрепа от международната общност. Действащите лица тогава бяха Садам Хюсеин в ролята на “лошия”, а от американска страна – Джордж Буш баща в ролята на шерифа. Поглед назад към януари 1991 г. и операция “Пус

default

�инна буря” от Франк Герстенберг:

Преди два часа съюзническите военно-въздушни сили започнаха да нанасят удари срещу военни цели в Ирак и в Кувейт...”

- заявява президентът на САЩ по онова време – Джордж Буш баща - в обръщението си към нацията на 17-ти януари – два часа след първите въздушни нападения срещу Ирак.

Садам Хюсеин навлиза с войските си в Кувейт на 2-ри август 1990 г. , а няколко седмици по-късно обявява емирството за иракска провинция. Причината за апетитите на иракския диктатор се крие в иракския външен дълг, равняващ се на около 40 милиарда евро, натрупани по време на първата война в Персийския залив – между Ирак и Иран. Освен това демобилизираните млади иракски войници, завърнали се от иранския фронт, увеличават армията на безработните в страната. Иракската икономика е твърде слаба, приходите от износа на петрол са похарчени от Садам за въоръжаване. Основните кредитори са Кувейт и Обединените арабски емирства. Садам Хюсеин издига спрямо тези две страни искането, да намалят количеството на добивания от тях нефт, за да се осигурят на Ирак при равни цени повече продажби на световния пазар. Освен това иска и ОАЕ да му опростят дълговете. Кувейт и ОАЕ не се отзовават на тези желания. Точно обратното, твърди Саддам Хюсеин: чрез свръхдобивите си те нанасят на Ирак още повече щети, освен това Кувейт крадял иракски нефт. Багдадският диктатор смята, че с нахлуването в Кувейт ще съумее да разреши икономическите проблеми на страната си и същевременно ще се доближи до целта си да стане приемник на някогашния египетски президент Гамал Абдел Насър като панарабски лидер.

Садам обаче подценява реакцията на международната общност. На фона на икономическото и геостратегическото значение на региона САЩ не са готови да приемат промяна в разстановката на силите на Арабския полуостров. Съветът за сигурност на ООН още същия ден, 2-ри август 1990 г., поисква незабавно и безусловно оттегляне на иракските войски, а 4 дни по-късно налага финансово и военно ембарго срещу Ирак. Джордж Буш старши изпраща още 6 дни след иракската агресия 400 хиляди американски военнослужещи в защита на Саудитска Арабия.

Сформира се антииракска коалиция от 28 нации, в която се включват, като се изключи Йордания, всички арабски съседни държави, в това число Сирия и Египет. За тях въоръженият до зъби Садам вече от години представлява сериозна заплаха. Тъй като иракският диктатор се озовава във все по-голяма изолация, той решава да покаже мускули в ролята на защитник на интересите на палестинците. Издига искане за близкоизточна конференция и заявява, че изтеглянето на иракските сили от Кувейт ще зависи от изтеглянето на Израел от окупираните територии. САЩ отхвърлят тези искания, а в отговор Саддам заплашва да разруши всички нефтени кладенци около Персийския залив.

Последният шанс за мирно разрешение е пропуснат с провала на срещата между тогавашния държавен секретар на САЩ и колегата му – иракския външен министър Тарик Азис на 9-ти януари 1991 г. в Женева. Ултиматумът със срок 15-ти януари остава без резултат. На 17-ти януари Буш баща нарежда на шефа на американския генерален щаб Норман Шварцкопф да започне операцията “Пустинна буря”.

Над 1300 бойни полета извършват самолетите на антииракската коалиция през първите 14 часа и разрушават до основи военни и промишлени обекти в Ирак. Първоначално Садам Хюсеин не изглежда да е впечатлен, даже нарежда през нощта на първите въздушни нападения Багдад да бъде ярко осветен и оповестява, че предстои “майката на всички битки”. Новинарските емисии по цял свят включват съобщението, че в Израел вият противовъздушните сирени, тъй като Ирак е изстрелял ракети “Скъд” по посока на еврейската държава.

“Извършено бе ракетно нападение срещу Израел. Задействани бяха сирените за тревога”.

Десетки ракети са изстреляни срещу Израел, загиват 13 израелци. При все това тогавашният израелски премиер Ицхак Шамир не нарежда да бъде нанесен контраудар и по този начин обърква сметките на Садам, Израел да бъде активно въвлечен във войната, за да привлече все пак Ирак арабските държави на своя страна.

След сухопътната офанзива на съюзниците Садам капитулира на 28-ми февруари и подписва едностранно примирие, в което приема всичките 12 резолюции на ООН. Не пропуска обаче, преди да се изтегли от Кувейт, да запали 700 нефтени кладенци.

Човешката трагедия, свързана с войната, по време на която върху Ирак се изсипват повече бомби отколкото върху Германия през цялата Втора световна война, до ден днешен не е известна в пълните си измерения. Броят на убитите иракски войници се колебае според различните преценки от 85 хиляди до четвърт милион, на загиналите цивилни граждани – между 40 хиляди и 180 хиляди. Твърди се, че по време на сраженията са загинали между 4 и 7 хиляди кувейтци, а съюзниците били дали 343 жертви. Садам обаче остава на власт до втората иракска война, започнала през март 2003 г. След като Садам Хюсеин бе заловен от войските на САЩ в скривалище-землянка край родния му гр. Тикрит в декември 2003 г., в наши дни срещу него се води съдебен процес в Ирак. Страната обаче е все още окупирана от чужди войски, а иракският народ продължава да страда от хаоса по отношение на сигурността и от ежедневните терористични покушения.