1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Опасност от разцепление в Полската католическа църква

В родината си Полша, Йоан Павел Втори беше считан за реформатор. След неговата смърт, напреженията между “неговата” официална църква и крилото на фундаменталните католици се засилват и рискуват да доведат до разцепление на полската църква

траур в Полша по повод смъртта на Папата

траур в Полша по повод смъртта на Папата

За пръв път, нонятието “смърт”, съотнесено към Папа Йоан Павел Втори, беше споменато пред полската общественост едва миналия петък. Докато западноевропейските медии отдавна спекулираха около евентуалната смърт на Папата, даже и най- критичните спрямо църквата полски медии – като ляволибералния Газета Виборча до последно използваха формулировки от сорта на “ Папата се бори за по-добро здраве”, като чисто и просто игнорираха факта, че по същото време главата на римо-католическата църква вече сее намирал в предсмъртна агония. Сред обществото не се състояха и никакви дискусии за това, какви ще са евентуалните последици от неговата смърт за полската католическа църква . Папата на практика беше считан за безсмъртен. Новата ситуация сега заварва полските католици и официалната църква в страната напълно неподготвени.

Табуизирането на смъртта на Йоан Павел Втори се обяснява не само с невероятната популярност на краковския архиепископ, а и със страха пред последиците от тази смърт. В Западна Европа и много страни на Латинска Америка Папата беше считан за изключително консервативен. В Полша – обратно – той беше възприеман като либерален обновител и борец за либерализацията на официалната църква. Докато в Западна Европа през 90-те години, различни църковни движения от средите на обикновените верующи се вазправиха срещу закостенелите църковни институции и консервативните епископи, то в Полша консервативните верующи се организираха за борба срещу една прекалено напредничава официална църква.

“Радио Мария” и свръхконсервативните среди около тази медия са нещо като църковно движение на народа, само че такова, което излиза на барикадите срещу всякякви по-големи отстъпки пред модерния свят. От другата страна на тези барикади са епископи, които са направили кариера по времето на папа Йоан Павел Втори. Той издигаше неуморно един след друг либерални и реформаторски настроени епископи в архиепископски или кардиналски сан и наказваше националистически настроените клерикали, като или ги подминаваше при номинирания , или пък – както при последната реорганизация на църковните общини през 1991 година им отреди по-маловажни области. По този начин Йоан Павел втори стимулираше издигането на епископи, които са за диалог с другите религии ,за разбирателството на Полша със съседните народи и за защита на националните малцинства, докато националистическият лагер в Епископата постепенно губеше значение и влияние. При посещенията си в Полша Папата неизменно заемаше позиции в полза на една открита към света, толерантна и западно ориентирана Полша. Антиевропейските фундаменталистично настроени католици в Полша изпитваха огромни трудности да обединят отрицателното си отношение срещу ЕС с открито заявената поддръжка на Йоан Павел Втори за европейското единение. Сега обаче, официалната полска църква стои - символично казано – пред огромна черна дупка. Който и да наследи Йоан Павел Втори на поста му, в Полша той ще се ползва с незначителна част от влиянието и обичта, на които се радваше Краковският Архиепископ. Изпълнителите на духовния завет на Карол Войтила в бъдеще не могат да се надяват и на подкрепа от Рим в борбата си срещу полското националистическо, антисемитско, антиевропейско и демократично-скептично църковно движение “от долу”. Доказано е, че средите около “Радио Мария” са в състояние да мобилизират стотици хиляди верующи. А страхът, че тези сили могат да се отцепят от Полската католическа църква и да се присъединят към различни движения като това на отлъчения френски архиепископ Марсел Лефевр – са напълно уместни. Не е случайно, че свещениците на Лефевр се забелязват навсякъде из Полша – все там, където епископите на официалната църква отказват подкрепата си за различни инициативи на свръхконсервативните католически среди. Тъй като авторитетът на Йоан Павел Втори беше неоспорим и за консервативните католици в Полша, опасността от разцепление беше малка, докато от Рим той съумяваше да осигурява сцеплението между реформатори и антиреформатори, между консерватори и открити към света, между епископи и верующи. Това време обаче отмина. И тъй като католическата църква в Полша оказва голямо влиянието и над пред-политическото пространство, то ясно е, че смъртта на папата ще окаже влияние и на полската политика. Какво точно – засега никой не може да каже, защото поради страх от евентуалните последици, никой до момента не и започвал подобна дискусия.