1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Опасен противник на Буш

Защо излязлата преди няколко дни в САЩ книга "Състояние на отричане" е най-опасният противник на президента Буш в предизборната кампания за Конгреса – на това е посветена рубриката ни "Тема на седмицата"

Погребение на американски войник, загинал в Ирак

Погребение на американски войник, загинал в Ирак

В края на миналата седмица на американския книжен пазар се появи нов политически бестселър - третата подред книга на Боб Удуърд, посветена на управлението на Джордж Буш. Удуърд, станал световно известен с разкритията си в аферата Уотъргейт, протоколира отказа на американското правителство да прогледне за реалността, пише седмичникът ”Ди Цайт” в статия, посветена на книгата и озаглавена ”Джорд в страната на фантазиите”. Ето по-любопитното от тази статия:

Тази последна част на трилогията, посветена на американското правителство, се отличава с новия си тон. Първата част - ”Америка по време на война” излезе през юли 2003-та година и беше, като се изключат няколкото унищожителни цитата, апотеоз на управляващите пълководци. Втората книга, озаглавена ”Нападението” и излязла октомври 2004-та година, очерта една по-диференцирана картина на случващото се вътре в Белия дом. Там са представени бруталните битки между отделните групировки в американското правителство. Две години по-късно излезе третата част, която разказва за едно правителство в командировка, поело към страната на фантазиите. Оттук и заглавието й - ”Състояние на отричане”.

Никой от запознатите със ситуацията, най-вече в Ирак, не се осмелява да разкаже на президента истината, защото всички знаят, че той ненавижда черните краски. А самият Буш представя пред обществеността една доста промита картина на действителността, ако изобщо се реши да направи това.

В книгите на Удуърд Буш преживява смайваща трансформация. Третата част го представя като човек, който се държи властнически, но и детински, и най-вече – няма никакъв афинитет към интелектуалното; като правителствен ръководител, който става жертва на собственото си самочувствие и не поставя под съмнение решенията си, дори и когато са се появили нови факти.

Тази трансформация би била лесно обяснима, ако трилогията на Удуърд беше само една хронология, при която всяка част започва там, където е свършила предходната. Журналистиката, побрана в кориците на една книга, трябва да се примири с това, че всеки направен коментар подлежи на евентуална преоценка. Вместо това обаче в третата част Удуърд се връща назад към първите дни от управлението на Буш, които отдавна е описал. Така се появява един феномен: използвайки почти идентични информационни източници в трите книги авторът описва едни и същи процеси, но по различен начин.

Най-баналното бяснение дава самият Удуърд. Той намирал винаги по нещо различно в документите , също както когато прекопаваш вече позната почва.

Само че за все новите и нови находки си има причини. Удуърд, разкрил навремето аферата Уотъргейт, не се е отличавал никога със способност да анализира. От години наред този журналист е всъщност протоколчик на властта, един вид сеизмограф на столицата. И така след петгодишно управление на Буш във Вашингтон започват да се усещат първите вълни на отдръпване от президента. Паролата е : всеки да се спасява както може и нека историята да бъде поне милостива към собствената ти роля в едно неуспешно правителство. Ето защо бивши негови сътрудници разказват сега с удоволствие пред Удуърд, как били направили всичко възможно, за да попречат на най-лошото.

В книгата се разтваря съкровищница с нови детайли от отношенията вътре в правителството на Буш. Главозамайващи са фактите, разкриващи, с какво лекомислие е било планирано следвоенното време в Ирак. И никой не е представен в такава лоша светлина както министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд. ”Арогантен, нерешителен, не е готвда приеме, че в обкръжението му има по-умни от него хора, доверява се на много малко хора, не желае да оставя отпечатъци върху взети решения”. Това описание не е на Удуърд. Той само го е намерил и то не къде да е, а в бележките на Стийв Хербитс, близък приятел и сътрудник на Ръмсфелд в продължение на 37 години. Удуърд описва, как се провалят всички опити за отстраняването на Ръмсфелд от правителството, включително и тези на шефа на президентския щаб и на съпругата на Буш. В тази книга авторът описва едно правителсттво, което получава ужасяващи новини от Ирак, но отказва да ги осъзнае. Вместо това президентът се осланя на най-доверения си съветник извън правителствното: Хенри Кисинджър. Той има едно мото: трябва да издържим. Кисинджър вярва в това, че през 1972-ра година американското равителство почти е спечелило войната срещу Виетнам, но в крайна сметка я губи заради липсващата в самите САЩ решителност. Едва ли има по-лошо сравнение от това с Виетнам и по-опасен противник на президента Буш от Боб Удуърд, само пет седмици преди изборите за Конгрес, обобщава авторът на статията в седмичника ”Ди Цайт”.