1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Онова, което ни кара да се страхуваме

Страховете имат фантастична чуваемост. Те се разпространяват лесно, превръщат се в гигантски кампании и раждат крещящи заглавия. А фобиите изместват вниманието от истинските проблеми, казва културологът проф. Ал. Кьосев.

А. Андреев: Какви са впечатленията Ви от дискусиите в България около предстоящите избори в Германия?

Ал. Кьосев: В България, както и на много други места, средите са разпределени в „информационни балони", тъй че човек би могъл да си остане само в своя балон и да слуша единствено това, което се говори там. В моя информационен балон за Германия се говорят изключително добри неща, а госпожа Меркел е пример за много успешен политик, който ръководи Германия, а донякъде и Европа в една доста трудна епоха, като успява да балансира противоречията. Тя направи огромен жест с мигрантите – и, разбира се, пое с това сериозен риск. С две думи казано: говори се разумно и положително. Извън моя информационен балон обаче се чуват и съвсем други неща. В много информационни среди Германия и управляващата широка коалиция са на практика метонимия на една Европа, която едва ли не е пред корабокрушение.

А. Андреев: На какво го отдавате?

Ал. Кьосев: За това има две причини. Едната е твърде проста – и близка до конспиративните теории: някой подклажда тези неща, това е част от хибридната война. Наскоро имаше едно много сериозно изследване на екип от „Критика и хуманизъм", ръководено от Димитър Вацов, в което статистически бяха хванати пиковете на хибридната война в България. Оказва се, че един доста брутален антилиберален и антидемократичен език произвежда „новини" главно тогава, когато моментът съвпада с определени събития от руския политически календар. Това е едната причина: съзнателно подклаждане. От друга страна у много хора вече съществува разочарование от участието на България в ЕС. То изглеждаше като идеал, като хоризонт, който сияе: ние ще се присъединим и това ще реши проблемите на България. Обаче присъединяването на България към Европа не само не разреши тези проблеми, а в някакъв смисъл ги задълбочи. Легитимирани бяха различни властващи елити, които имат полукриминален характер – и сега с тях се преговаря като с официални представители на България, а истинските европейци в страната често пъти са маргинализирани и никой не им обръща внимание. Аз участвам в „Да, България" и предложих на моите колеги да се опитаме да организираме среща с Макрон. Хора, които разбират от дипломатическия протокол, веднага ми казаха, че това е немислимо. Просто Макрон контактува само с онези, които взимат решения в България, на правителствено равнище – а не с една партия, която е извън парламента.

А. Андреев: А как си обяснявате факта, че в България са широко разпространени страховете от миграционната вълна, от преселението на народите", при положение, че в страната има едва няколко десетки хиляди, и то главнотранзитни" бежанци?

Александър Кьосев

Александър Кьосев

Ал. Кьосев: Тези страхове трябва да бъдат разделени на две части. От едната страна е реалната ситуация в Африка и по нейната периферия. В резултат от локални войни, от безсмислени и безумни намеси на САЩ в определени, трудно балансирани територии, както и в резултат от редицата провалени държави, там над 60 милиона души, доколкото ми е известно, са принудени да напускат родните си места. От тези 60 милиона 5 милиона са на път към Европа – две трети от тях са в Турция, една трета вече е в Европа. От всички тези хора в момента в България едва ли има и 10 хиляди – точната цифра непрекъснато се променя. Бежанците не желаят да остават в България, което означава, че тя не е хубаво място. А защо на този фон все пак се надига вълна от страхове – трудно е да се каже. Подобни страхове има и другаде, впрочем. В Унгария ситуацията е сходна, макар че там има дори много по-малко бежанци, отколкото в България. Основното е друго: страховете имат изключителна чуваемост. Те се разпространяват лесно и бързо, превръщат се в гигантски медийни кампании и с лекота пораждат крещящи заглавия по вестниците, по телевизията и в социалните мрежи. И най-важното: те са лесни разкази. Има видим проблем, има и виновник. И когато установим виновника – били те бежанците или извънземните – тогава проблемът ще бъде решен. Фобийният разказ крайно опростява действителността и освобождава човек от отговорността да мисли сложно и ангажирано. Ето защо той е лесен медиен продукт и твърде бързо се разпространява. Така този фобиен разказ измества вниманието от истинските проблеми: структурни на икономиката, правни и морални на криминализирана България, пък и цялата сложна международна проблематика. Видяхме го, впрочем, включително и в предизборния дебат между Ангела Меркел и Мартин Шулц, където по неволя се обсъждаха най-вече страхове и фобии - и почти не стана дума нито за европейския проект, нито за други конструктивни планове или визии за бъдещето.

Редакцията препоръчва