1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Октомврийският бирен фестивал в Мюнхен

В Бавария, най-южната германска федерална провинция от 16-ти септември до 3-ти октомври се провежда прословутия “Октоберфест”, известен още и като “празник на бирата. Защо тази масова проява с очаквани и т.г. над 6 милиона посетители така привлича масите? Отговор на този въпрос търси в репортажа си Катрин Йегер:

Октоберфест си прави реклама с прочутия “баварски уют” – думата навлязла и в други езици от немския е “гемютлихкайт”. Успешно, както доказват, пълните с хора по-големи и по-малки бирени шатри на ливадата “Терезиенвийзе” в Мюнхен. Следобед там наистина е сенчесто и приятно

Ала вечер нищо не остава от уюта. Когато десетки хиляди посетители, порядъчно почерпени с прословутата мерцен-бира танцуват върху масите и чукат тежките халби. Тези халби, наречени “мас” – тет “мярка” побират над литър от жълтата напитка. Голяма част от посетителите не изпиват само по една “мярка”, а по няколко. Посетителите на ливадата практикуват съвременната форма на древен племенен обичай, пише Бригите Вайц в новата си книга “Октоберфест, масите, пиянството и ритуала”. Мюнхенската психоложка е наясно, за какво става дума. Всяка година и тя се впуска сред множеството около и в бирените шатри.

Ето цитат:

“Горещо и задушно е, а гръмогласното пеене и пулсиращият ритъм на хиляди отмерващи такта с крака изпълват цялата шатра. Тъй като танцуването е забранено, страстта към движението на пияните маси се изявява на дългите дървени пейки. Остава само колективното поклащане и подскачане, което поради теснотията по пейките действа още по-обединяващо… Че от време на време те поливат с бира, неприкрито те свалят или пък се стига до сближаване с някого, с когото всъщност не искаш да се сближаваш, е част от цялото”.

По време на т.н. “ливадна лудост” хората се променят силно – психически както и физически. Можете да се спуснете стремглаво със скоростното влакче, ръзтърсвайки всяко кокалче в тялото си, добре обвързани с предпазни колани да се хвърлите от кулата за свободно падане, да си попищите от страх във влакчето на ужасите…

Или пък да докажете мускули на традиционния панайрджийски силомер.

На всеки ъгъл се продават билетчета за томболи. От множество щандове мамят какви ли не кулинарни излишества. Повечето храни са или твърде тлъсти, или твърде сладки. Предлагат се захарен памук, сладоледи, кренвирши или вол на шиш. “Лаводно пиле” се нарича традиционното печено на скара пернато с магданоз, “брецен” са наричат на баварски брецелите-осморки. Всички дъвчат, сърбат или хрупат.

Ето още един цитат от книгата на Бригите Вайц:

“В продължение на 16 дни са разрешени повече неща отколкото обикновено; спонтанните изблици на чувства и настроения и на иначе потисканите инстинкти са пуснати на относителна свобода… Човек може да е шумен, да пее, крещи, да дрънка глупости, да препива, да залива околните с бира, да говори с напълно непознати на “ти”, да флиртува, сваля, да повръща пред всички, да задремва, да се целува…”

Само за малко да се хвърли един поглед на “Терезиенвизе” е почти невъзможно. Всичко или нищо, гласи девизът. Ето защо германското общество е разделено на октобервестофили и октоберфестофоби. Като при това последната категория се среща по-скоро в северна Германия. Верните посетители пък са водени от един вид копнеж към ливадата с бирените шатри: копнежа един път в годината да се излезе от сивото всекидневие, да се отдадеш веднъж годишно на трогателно-кичозните музикални хитове на феста.

Феноменът напомня на Дионисиевите ритуали в древна Гърция. Октоберфестът е в чест на баварската закрилница-патрон Бавария. Нейната бронзова статуя се издига пред историческата Зала на славата в края на Терезиенвизе и е куха отвътре. Посетителите могат по стълба да се изкачат до главата й, и през божествените очи на статуята да наблюдават шаренията на ливадата.

Традиционното тържествено влизане на кръчмарите на феста на откриването му и съзтезанието по стрелба напомнят за някогашните баварски национални празници. В 1810 г. Мюнхенци празнуват за пръв път Октоберфест по случай сватбата на баварския престолонаследник Лудвг с Тереза фон Заксен-Хилдбургхаузен. В чест на булката баварците наричат ливадата на нейно име – “Терезиенвизе”. До ден днешен сред посетителите на феста е много популярна носията от време оно, а тя може и да се закупи на място: като мъжки костюм с кожени панталонки и дамска гарнитура с традиционните кройки и апликации “Дирндлклайд”. Достатъчна е и тениска с щампа на носиите, за да се подаде сигнала: аз съм част от празника.

Ала психоложката Бригите Вайц отправя към посетителите предупреждението да не прекаляват в опитите си да се нагаждат:

“Странно оформените сиви шапки с перца, които иначе никой не носи в Бавария, заедно с шапките с формата на бирена халба или “кравешките шапки” с подвижни рога от години насам се продават като топъл хляб. Гостите от далече се опитват по този начин да докажат, че мястото им е тук, което им се удава трудно и никой в Мюнхен не ги приема на сериозно”.

Което обаче ни най-малко не пречи на настроението. Защото, колкото по-късно става, толкова по-малка роля играят някакви си там профански шапки. Важното е да се поклащаш, упоен от многото бира, слял се с тълпата.