1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Огюст Конт или силата на символите

Основоположникът на позитивизма намира последователи в целия свят, използвайки нови средства за популяризиране на своите идеи. Книгата "Огюст Конт или силата на символите" разкрива нови страни от облика на френския учен.

default

Огюст Конт (1798-1857)

Наричат го баща на позитивизма и кръстник на социологията: френският философ Огюст Конт развива теорията за триетапното развитие на човешката история от мита през метафизиката до науката, използва всевъзможни медии за разпространението на своите идеи, намира последователи по целия свят и завършва живота си не като учен, а като мистик.

Наука, религия и революция

Frankreich Panorama über Paris gesehen von Notre Dame

Историята на позитивизма, пише Волф Лепенис в своята великолепна биографична студия за този странен учен и човек, е историята на неговото дискредитиране. Още Маркс се изразява доста драстично за “тази доктрина, за която англичани и французи вдигат толкова шум” - “лайнян позитивизъм”, гласи вонящото му определение в писмо до Енгелс от 1866. По онова време учението на Конт има вече трийсетгодишна история и нищо чудно Маркс да е виждал комунистическия си проект застрашен от парижката конкуренция.

И наистина позитивизмът също има амбицията да бъде революционен, да мобилизира масите и да разбуни духовете; той също е със самочувствието, че представлява научна програма за ускоряване на човешкия напредък. Така както Мохамед и Кромуел проповядвали пред своите привърженици, така и Конт се чувства длъжен “в името на човечеството” да призове всички истински позитивисти: “Завладейте социалния свят, защото той ви принадлежи, не толкова по право, а защото по този начин следвате вашето предопределение - да станете единствените, които ще доведат великата революция до естествения й край.”

Лепенис само маркира критиката на позитивизма; главното му внимание е насочено към по-интересния въпрос как въпреки съпротивата учението на френския учен успява да се стабилизира, да спечели последователи от всички слоеве на обществото и да се наложи в международен план. Успехът наистина е впечатляващ. Когато на 18 май 1902 на парижкия площад “Сорбон” бива тържествено открит паметникът на Конт - стоящ все още на същото място, - събитието привлича някои от най-големите умове на европейската наука, сред които Емил Дюркем, Томас Масарик, Ернест Ренан и Фердинанд Тьонис. С какво позитивизмът успява да спечели първо вниманието, а сетне и уважението на научния елит през 19 век, и да придобие необичайна за една научна доктрина популярност?

Според Лепенис ключовото събитие е решението на Конт от 50-те години да преразгледа ранните си текстове и категорично да ги отхвърли като нефилософски. В резултат от тази ревизия позитивизмът, който до онзи момент се смята за чиста наука, се разраства в мироглед и социално движение. Позоваването на Мохамед и Кромуел и на наследството на революцията от 1789 поставя началото на нова фаза, в която на преден план все повече излизат политическите и моралните амбиции, а Огюст Конт започва да се изживява като вестителя на “социологическата” и “окончателната религия”.

Papst Benedikt XVI in der Türkei Blaue Moschee in Istanbul

Любов, ред и прогрес

Оттук нататък науката трябва да бъде от непосредствена полза за човечеството; именно в поемането на това задължение се състои нейната “позитивност”. Определението “позитивна” означава ни повече, ни по-малко, че новата модерна и хуманитарна наука не желае да бъде негативна или критична, а “градивна и вдъхновяваща, че е насочена към непосредствената фактичност на живота и света, а наместо абстрактните главоблъсканици на метафизиката повдига конкретни, прагматични въпроси”. За последователите на позитивизма, сред които фигурират такива разнородни фигури като Джон Стюарт Мил, Жорж Санд или Александър фон Хумболт, “тази програма е не само една солидна духовна основа, но и израз на мекота, дори нежност в отношението към хората”.

За да насърчи разпространението на “позитивната човешка религия”, Конт, който се надява един ден да проповядва тезите си от амвона на парижката Нотр-Дам, залага на силата на изображенията и символите. Специален бронзов медал ще служи като познавателен белег сред посветените; “републиката на човечеството” ще има и собствено знаме, отпред бяло, отзад зелено, с разгърнатата върху него “свещена формула” на новото учение: “Любовта като принцип, редът като основа и прогресът като цел.” Позитивизмът придобива естетически облик, за което важен принос има художникът и скулптор Антоан Етекс. Той прави бюст и серия от графични портрети на философа, който след срещата си с Етекс решава, че е най-добре да се обръща към публиката си в плакатна форма. “Според Конт изобразителният език служи не само за популяризиране на учението, но предоставя и изразни възможности, способни да превърнат позитивизма в образец за човечеството”, пише Лепенис.

Константинопол и бразилското знаме

Сред изобилието от идеи на Огюст Конт има една, която придобива днес любопитна актуалност. Това е предсказанието му, че един ден Истанбул, наричан от него Константинопол, щял да стане столица на света. Конт, който иска да рационализира политиката и религията, е фасциниран от “ислямския дух” и вижда Турция не в Азия, а в “ориенталска Европа”. За него Константинопол е бъдещата метрополия на един свят, обединил мирно Изтока и Запада.

WM Fußball Brasilien Flagge

Първоначално столица на “Великата Оксидентална Република”, в която постепенно се превръщала Европа, щял да стане Париж. Като седалище на създадената от Конт “човешка религия”, Париж щял да бъде същевременно и свещен град - “парижката религия” ще замени “римската религия”. Всичко това обаче е само един преходен период - докато Ориент и Оксидент се сраснат в единно, световно общество. След това, в епохата на предугадената от Конт глобализация, Париж ще изгуби централното си положение и ще бъде заменен от Константинопол. Като “столица на планетата Земя”, Константинопол ще стане приемник на трите метрополии Атина, Рим и Париж, в които според Конт намират отражение най-важните фази в развитието на човешката история. Но градът на Босфора е “истинският Вечен град, в който се събират нишките на паметта на човечеството”.

Когато Конт умира през 1857, пламъкът на ентусиазма за неговата социалреволюционна религия вече е на угасване. Французите отказват да се вслушат в пророкуването на жреца на позитивизма. Но в далечна Бразилия републиканците, които през 1889 свалят монархията, си спомнят неговите думи и поставят върху новия национален флаг формулата на позитивизма: “Ред и прогрес”. Това би било едно малко удовлетворение за суетния и догматичен баща на позитивната наука.

Wolf Lepenies: Auguste Comte. Hanser

Редакцията препоръчва