1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Общото събрание на ООН на 60 години

Само половин година след основаването на ООН, на 10 януари 1946 – точно преди 60 години – се състоя първото заседание на Общото събрание на световната организация. Рейнер Зютфелд припомня някои моменти от неговата история:

default

По онова време преди 60 години страните, които се заеха да създадат нов световен ред, бяха само 51 на брой:

“Обявявам за открито първото заседание на първото Общо събрание на ООН.”

Паул Хенрик Спаак беше първият председател на пленума, състоял се впрочем в Лондон, когато започнаха и първите сблъсквания между Изтока и Запада. Поводът беше изборът на генерален секретар на ООН. След продължителни задкулисни борби на високия пост бе избран норвежкият външен министър Тригве Ли. Състоя се и първото заседание на Съвета за сигурност. Решено бе седалището на новосъздадената организация да бъде в Ню Йорк.

Първата резолюция е приета на 24 януари 1946. В нея се настоява за премахването на всички ядрени и други оръжия за масово унищожение; едно напразно пожелание, както и много други резолюции, което щяха да бъдат приети през последвалите години от Общото събрание.

Много скоро приключи и хармонията между Москва и Вашингтон. Заседанията в Ню Йорк се превърнаха в пропагандни битка на фронта на Студената война. Незабравими остават изпълненията от високата трибуна на кубинския ръководител Фидел Кастро или на размахващия обувката си Никита Хрушчов:

В разгара на Студената война през 1973 в ООН бяха приети ГДР и ФРГ.

“Приемът на Германската демократична република в ООН е историческо и щастливо събитие в живота на нашия народ.”

Източногерманският външен министър Ото Винцер и западногерманският канцлер Вили Брандт приветстваха премиерата си пред Общото събрание:

“Разумът на човека доведе до създаването на ООН. Човешката склонност към неразумност прави необходимо съществуването на ООН.”

Въпреки че редица американски президенти отхвърлят събранието на държавите като “говорилня”, въпреки че решенията му не са обвързващи, Общото събрание се превърна в световна морална инстанция. Често изявата пред този форум маркира важен исторически поврат – както навремето Ясер Арафат, който се появи на трибуната с палестинската кърпа на глава и с пистолет на колана:

Днес обаче Общото събрание изглежда някак си изчерпано; то явно стои на онзи важен кръстопът, за който говори генералният секретар Кофи Анан:

“Стигнахме до кръстопът. Това би могъл да се окаже един решаващ момент, не по-малко решаващ отколкото 1945.”