Общите спомени на държавите от ЕС | Политика | DW | 07.05.2004
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Общите спомени на държавите от ЕС

Тези дни, след като ЕС извърши най-голямото си разширяване в историята, се говори за ”нова Европа”, която е преодоляла разделението на изток и запад. Европейците обаче все още са твърде далеч от общо за тях критично отношение към миналото. Корнелия Рабиц пледира за единна европейска култура на възпоменанията:

Когато бившият външен министър на Литва Сандра Калниете наскоро публично заяви,ч е тоталитарни режими като националсоциализма и комунизма са еднакво престъпни и между тях не бива да се прави разлика, Саломон Корн заместник-председател на Централния съвет на еврейте в Германия възмутен напусна залата. Когато Паул Шпигел, председателят на този съвет наскоро предупреди за традиционния антисемитизъм в Източна Европа полският президент Александър Квашниевски протестира.

Тържествата по повод приемането на десет нови държави членки още не бяха започнали, когато се разнесоха предупреждения, опровержения и декларации. От западната част на ЕС се разнесе обвинението, че в новите държави членки не е преработена историята за сътрудничеството с националсоциалистите и, че там има традиционен анти-семитизъм. В засегнатите държави пък обвиниха Запада, че и до днес затваря очи пред престъпленията на комунистите. И така една важна европейска дискусия започва с обвинения и опровержения.

При това е необходимо да се разисква коя система беше по-лоша, кое минало е причинило по-големи страдания на хората – дали националсоциализма или комунизма. Не бива да се допуска някаква конкуренция между жертвите, но също така и приравнителство. И двата режима по различен начин бяха тоталитарни и престъпни.

Трябва да се осветлят и тъмните страници на историята. В Литва например въпроса а сътрудничеството с националсоциалистите, защото от 70 хиляди литовски евреи остават живи само 3 хиляди. В Полша трябва да се разгледа въпроса за повлияния от католицизма антисемитизъм, а в Русия станалата ежедневие омраза към евреите. Който се възползва от миналото за да легитимира провала в собствената си страна вреди на дискусията за преодоляване на миналото.

Новоприетите държави в повечето случаи са непознат терен за повечето на запад. Те трябваше на два или три пъти за почувстватт какво значи да бъдат подложени на насилието на другите народи, окупация и отнемане на свободата. Те имат право техния опит също да бъде регистриран, както и техните смели въстания против комунистическата диктатура. Може би дори все още пресните спомени за тази диктатура да се превърнат в източник за проявяване на по-голяма чувствителност спрямо миналото.

На Запад се чуват поучения по адрес на новите. На Германия обаче й трябваше много време докато осъзнае отговорността си за нацистката диктатура. Процесът не беше приключил, когато с разпадането на Съветския съюз и ГДР започна съвършено нова глава в историята. Преработването на историята на колаборационизма едва започва например във Франция.

Новите и старите държави членки на ЕС трябва да разговарят по всички тези въпроси, да започнат диалог, предпоставката е да се уважават страданията претърпени от другите, да се почитат жертвите. Всичко това обаче е нещо повече от чиста научна, историческа преработка. За този дискурс на възпоменанията също така е необходимо и известно вживяване в чувствата на другия. Ние трябва да изострим съзнанието за различното минало в двете половини на Европа, да обменяме спомени и ..да... също така предразсъдъците си. Да изразим собствените си страдания и да си спомняме за страданията на другите трябва да бъде целта на подобни открити разговори. Накрая може би ще възникне малко повече обща европейска идентичност.