1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Обществени настроения в България след подписването на договора с Европейския съюз

Какво показва изследването на общественото мнение непосредствено преди подписването на договора в Люксембург? На тази тема е коментарът на Еми Барух за някои от данните изнесени от Алфа Рисърч.

Преди да започнем да говорим за Европа като за собствен дом, ще минат още няколко години. Нашата шизофренна раздвоеност да бъдем вътре и извън «европейското семейство» е една от характеристиките на днешното средно поколение.

В едно свое изследване на начина по който българинът мисли себе си пред, около и във Европа, Боряна Димитрова от Алфа Рисърч пише следното:

Преди петнадесетина години едно, култово, есе на писателя Георги Мишев, сериозно разпали духовете на моето поколение – т.е. тези, които днес сме вече около четиридесетте. Подробностите в случая не са важни. Интересното в него бе полетът на фантазията така да се каже. Под заглавие “Европеец!” авторът разказваше за това, че в далечните години преди комунистическия режим, когато Йордан Йовков съберял няколко “наполеона”, вземал “трена” и потеглял за Париж, ей така, за уикенда, както бихме казали днес.

По-нататък Боряна Димитрова пише:

Усещам скептично-въпросителните погледи на днешните двадесет и пет годишни. Е, и – какво по-нататък? Ами нищо, в това беше шокът – че и в България е могло в петък вечерта да решиш, в събота да вземеш влака за “Европата”, а в понеделник да се върнеш обратно. Специалните разрешения за задгранични паспорти, препоръките от партийните комитети, декларациите за роднини зад граница и куп още знайни и незнайни документи, даващи шанс на малцина избрани и проверени да посетят “Запада” днес говорят малко на още по-малко хора. Европа беше отделена от нас с “желязна завеса” и българите нямаше какво да дирим там.

В битов план малко повече спомени от “желязната”, събужда “шенгенската” завеса, която стана причина за дългите опашки от чакащи визи през западните посолства в през 90-те. В началото на новото хилядолетие падна и тя, оставяйки икономическата бариера да определя новите посоки и спирки на българите към “по-добрата” Европа.

Ако днес погледнем статистиките, или още по-добре – обявите на туристическите агенции, от една страна, и табелите с международните маршрутни линии в провинциалните ни градове, от друга, изглежда, че наистина няма да отидем много по-далеч поради чисто икономически причини.. Малцинство от по-млади и по-богати, избират морските или планинските курорти, както и европейските столици, а мнозинство от зле платени работници започва да формира български общности в Испания, Португалия, Италия или Гърция.

Че икономическата логика е най-мощният пътеводител в европейските маршрути на българина, в това няма нищо чудно. По-интересното обаче е, че тя вече е започнала да прокарва не само икономически разделителни линии, но и аналогични пластове в културната идентичност – т.е. в това как виждаме себе си като европейци и как виждаме европейците, с които скоро “де юре” ще бъдем в една общност.

Ако вземем случайно срещнат минувач и му зададем любимия журналистически въпрос “Как виждате България в Европа? Имаме ли самочувствие на европейци?” шансът да получим отговора “За каква България в Европа ми говорите, та ние сме си европейци?” е точно 45%. Още 45% е шансът да получим почти противоположния отговор “За каква Европа ми говорите - погледнете улиците, мръсотията, КПП- та, мутрите и паркингите ни – та ние сме си в Ориента”. 10% остават за онези, които ще се затруднят в отговора, давайки си сметка, че Европа не е една единна и неизменна даденост, а образът, както и собственото ни самочувствие, зависи и от нас, от усвоената ни и променяща се идентичност. Именно тези десет процента днес са хората, които съзнават, че първо, физическото преместване в пространството не означава че си станал по-европеец!, «европеец» можеш да бъдеш навсякъде, стига да си свободен по дух, креативен и адаптивен. И второ, че отговорите на всички въпроси, с които се сблъскваме във всекидневието си няма да дойде от «европа». Той е тук, около нас и най-вече вътре в самите нас.