1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Обновлението в Българската православна църква върви мъчително бавно

Полската католическа църква се тресе от конфликти по повод обвързаността на висши архиереи с тайните служби на бившата комунистическа държавна сигурност. Изяснен ли е този въпрос в България , и могат ли да се очакват изненади? Бистра Узунова разговаря с д-р Герд Щрикер – главен редактор на швейцарското списание по проблемите на вероизповеданията в Източна Европа - “Вяра на втория свят”.

default

Б. Узунова :

Темата за връзките между представители на полската църква и комунистическата Държавна сигурност доста интензивно занимава полската общественост, в България обаче дискусията е доста приглушена. Как си обяснявате този факт?

Щрикер:

“Мисля, че има основна разлика между католическата и православните църкви по отношение на това, как се отнасят към този въпрос. Православните църкви бяха до Първата световна война, а в някои случаи и до Втората световна война нещо като държавни църкви. Затова те бяха и много по-силно интегрирани в държавната власт, отколкото католическата църква в Източна Европа. Католическата църква там винаги е била в опозиция. Полската църква беше нещо като събирателен басейн на опозицията в обществото и винаги е била в съпротива срещу държавата. В Православния свят нещата бяха различни. И през комунистическо време управляващите се възползваха от този факт .Те твърде лесно интегрираха православните църкви, защото тези църкви бяха свикнали да се осланят на държавните структури и да бъдат обвързани с тях. Точно това се случи и с българската православна църква след установяването на комунистическия режим.”

Б. Узунова :

В началото на 90-те години се чуха обвинения, че патриарх Максим е бил обвързан с предишния режим. Тези обвинения обаче така и не бяха доказани. Как – според вас – се отразява тази неустановеност върху състоянието на БПЦ?

Щрикер:

“В това отношение България предлага уникален пример, какъвто не е имало в целия бивш източен блок. Веднага след демократичните промени в България възникна силна опозиция срещу партриарх Максим, обвинявайки го, че е бил назначен от държавата за Глава на БПЦ, противно за каноничните правила на църквата - т.е. държавата на практика не е оставила на църквата друга възможност освен да избере Максим за патриарх. Освен това, избраният през 1971 година Максим – през близо 20-те години до 1989 винаги е бил верен сподвижник на комунистическата власт – такива са поне твърденията. Като цяло осъзнаването на комунистическото минало в България тръгна по доста необичаен път – защото въпросите и обвиненията за сътрудничество със бившите тайни служби бяха ограничени по същество до личността на партриарх Максим и всичко се фокусира над него. Има и още една особеност на Бългрия – от 1992 година насам - необходимата и смислена дискусия за сътрудничество на висшите архиереи с комунистическата власт се сведе само до борбата между каноничната църква, водена от Максим, и алтернативния синод, воден тогава от Пимен. Цялата дискусия в България в крайна сметка се изроди в битка между канонични и неканонични архиереи.”

Б. Узунова :

Водещи представители на БПЦ в последно време твърдят, че гледат без всякакъв страх на отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност. Смятате ли , че може да се вярва на подобни твърдения?

Щрикер :

“Доста силно се съмнявам. Според мене това са защитни твърдения за да се демонстрира сила, каквато всъщност не съществува. Има обаче и един друг фактор : Няма голямо място за страх пред отварянето на архивите, като се има предвид, че митрополитите постепенно измират. Защото вече измиха 16 години от началото на деомкратичните промени, а за митрополити не се избират хора на 20 или на 30 години, а по правило доста по-късно. Това означава, че митрополитите с комунистическо минало стават все по-малко в епископата и Светия синод и по всяка вероятност там ще се откажат да разчистват сметки с вече умрели , така че времето работи за Синода на партриарх Максим. Колкото повече време минава, толкова по-малко причини ще има за обвинения.”

Б. Узунова :

Възможно ли е от друга страна да се обнови БПЦ, след като тя блокира процесите на изясняване и осъзнаване на миналото?

Щрикер:

“Аз лично имам усещането, докато се стигне до вътрешно обновление на БПЦ ще трябва да чакаме по-дълго отколкото в други църкви. В Румъния например този процес е по-напреднал. Разбира се, можем да се надяваме на младите владици, само че броят на новоръкоположените владици също не е голям. Предполагам, че две трети от митрополитите са ръкоположени още по комунистичесто време. Затова мисля, че обновлението в България напредва по-бавно и мъчително от другаде.

Б. Узунова :

Кои са, според Вас, основните спирачки за обновлението и пречистването в църквата?

Щрикер:

“Раните наненесени на църквата от атеизма са много дълбоки, а България винаги е била една от най-бедните държави в Европа – оттам винаги и имало и особена връзка между атеизма и бедносттаа. Този атеизъм беше по-силно изразен в България, отколкото в другите бивши комунистически държави.. Поради тази причина афинитета към църквата и връзката на населението с църквата не е толкова силна. Поради това и вътрешното обновление на църквата вероятно ще продължи по-дълго отколкото в други страни.”

Б. Узунова :

Швейцарският Институт “Вяра във втория свят”, в който работи д-р Щрикер, издава едноименно месечно списание. Неговата редакция смята в бъдеще да посвети повече информации на България, която е твърде неизвестна сред западноевропейската аудитория. В самата България швейцарският институт помага при публикуването на теологични трудове.