1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Обикновен расизъм

След заседанието на комисията по етика в Народното събрание по случая Димитър Стоянов, се оказа, че депутатите са в юридически капан и отлагат както санкционирането, така и отзоваването на евродепутата от коалиция «Атака». Кой печели и кой губи от това? Гледна точка на Еми Барух.

Европейският парламент в СТрасбург

Европейският парламент в СТрасбург

От безобразното поведение на Димитър Стоянов в Европейския парламент, което вече цяла седмица е обект на коментари в най-различни европейски и български среди, нито ние, нито съседите ни научихме нещо ново – нетолерантността и презрението към различния е част от пейзажа на Стария континент. Някъде по-рафиниран, другаде откровено груб, този съпътстващ човешката природа дефект на мисълта и емоцията продължава да мутира като злокачествено образование, срещу което сякаш няма антидот. Крайната десница, гарнирана с фашизоидни подправки, е част от демократичния коктейл. В цивилизования вариант на демокрацията обаче съществуват норми, които обществото настоява да бъдат спазвани, за да се ограничат и санкционират подбуждащите към расова ненавист изказвания.

Всичко което се случи впрочем трябваше да се очаква –

дълга поредица от поведенчески «екстравагантности» (нека използваме този евфемизъм) предшестваха мерзкото електронно писмо на Стоянов и е странно, че момъкът не показа по-рано стилистичните особености на партията, към която принадлежи.

В българския политически пейзаж неговият публичен профил беше добре осветен още в началото на годината: точната дата е 13 януари, когато – както разгласи пресцентърът на НС – «Димитър Стоянов от коалиция «Атака» в най-грубо нарушение на правилника на парламента направи опит за физическа разправа с напускащия трибуната г-н Кътев, която бе предотвратена единствено благодарение на бързата намеса както на народни представители, така и на парламентарните квестори.” В резултат на грубото нарушение, извършено от Д. Стоянов, както и на поведението на част от депутатите от “Коалиция Атака”, председателстващият заседанието бе принуден да го прекъсне.

Между въпросния инцидент на 13 януари и скандала с писмото в Европейския парламент разликите не са големи. И двете случки са опозоряващи – първата самия човек, втората – цялата държава. И двете стават пред най-високата трибуна на демократичната пирамида – Парламента. Парламентарните шефове и в София, и в Страсбург реагираха категорично и недвусмислено. И тъй като българското Народно събрание е на друго йерархично стъпало по отношение на ЕП; и тъй като принадлежността към българското Народно събрание е – така да се каже - пропускът на Димитър Стоянов до Страсбург, то именно тук трябва да се случи адекватна на деянието санкция.

Как да бъде изтрит позорът, който бе нанесен на България е задача, която спешно би следвало да решат българските народни представители и то преди 19 октомври. Недопустимо е да се чака решението на председателския съвет на Европарламента (насрочено за 19 октомври) не само защото това би създало впечатлението за политическа незрялост и неадекватност на народните представители в страна, която след броени дни ще стане член на Европейското семейство! Категоричното и недвусмислено заклеймяване на подобен обикновен расизъм е важно преди всичко заради демократичния климат в собствената ни страна; важно е да бъде произведен ясен сигнал, че в цивилизования свят, към който заявяваме че принадлежим, няма място за такова мерзко политическо хулиганство. А всяко отлагане на този сигнал е индикация за наличие на дефект в системата от ценности, които следва да диктуват правните норми в страната.