1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Обединена Eвропа означава и много бюрокрация

Европейската бюрокрация е част от функционирането на европейските институции. Често тя е критикувана от мнозина, при това напълно справедливо.

default

Общо 30 000 служители работят за институциите на ЕС. В Брюксел смятат, че това те не стигат, и нерядко дават примера с някои по-големи градове, в управлението на които има повече администрация. У повечето граждани на страните от ЕС обаче е твърдо следното убеждение:

“Европа ни носи само бюрокрация.”

Така ЕС понякога се представя като бюрократично чудовище. Например обширните инструкции за методичните тестове за газовите запалки за еднократна употреба, които не представляват опасност за деца. Тези предписания вбесяват баварската министърка по европейските въпроси Мюлер:

“Тази документация е абсолютно непрактична. Това е бюрокрация, създадена от теоретици в Брюксел, които нямат никаква представа. Затова ние сме против нея.”

По време на своето председателство на ЕС германското правителство си поставя за цел да работи за намаляване на бюрокрацията в съюза. Федералната канцлерка Ангела Меркел е осъзнала следното:

“Повече предписания с насоки не водят непременно до по-голямо икономическо развитие.”

За щастие в Брюксел е и германският вицепрезидент на ЕК Гюнтер Ферхойген, който неотдавна отправи критики към служители и обеща да се бори срещу разрастващата се бюрокрация. Според него обаче ЕС не може сам да се справи с проблема:

“Бюрокрацията не възниква само на основата на правилата, които се правят в Брюксел.”

Не, понякога европейската бюрокрация започва още от отделните страни-членки, които понякога надминават Брюксел в усилията си. Пример за това е германският закона срещу дискриминацията, който далеч надхвърля предписанията на Брюксел. В този случай говорим за домашна бюрокрация.

И още нещо не трябва да забравяме, когато критикуваме брюкселската бюрокрация. Насоките на ЕС, които стигат до отделните страни-членки, са били приети преди това от съответните национални представители в европейските институции. Само дето по-късно никой не си спомня вече за това.