1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"Ню Йорк таймс": България още страда от травмата на прехода

Тишината в София тази седмица говори много за дълбоката раздвоеност на българите по отношение на демокрацията. Макар че във вторник бе 20-годишнината от срива на комунизма, денят премина тихо, пише в. "Ню Йорк таймс".

default

България - все още в търсене на правилната посока

За да обяснят амнезията на българите към комунистическото им минало и апатията им към демократичното им настояще, български коментатори използват библейска метафора - подобно на израилтяните, българите ще трябва да скитат из пустинята в продължение на 40 години, за да се пречистят от греховете на комунизма. "Изминаха двадесет години и още сме насред пустинята. И ще чакаме още 20 години", казва 56-годишният поет и бивш антикомунистически опозиционен лидер Едвин Сугарев.

България е единствената страна-членка на бившия Варшавски договор, която няма институт на националната памет за внимателен преглед на историческите подробности около комунистическото минало, по време на което, според историците, хиляди души са били хвърлени в затвора и убити. Сугарев е един от малкото обществени дейци в България, който говори за нуждата от морална оценка на комунизма.

Armut in Bulgarien Rentnerin in Sofia

Българите - най-бедните в ЕС

Параван, зад който няма нищо

"Чисто формално всичко в България изглежда чудесно - пазарната икономика, човешките права, свободата на словото, многопартийната политическа система, членството в ЕС и НАТО. Това обаче е само параван. Зад него няма нищо", казва Сугарев и добавя: "Хората си получиха свободата, но не знаят какво да я правят, защото им е по-удобно някой да им казва какво да правят, къде да ходят и кое е правилно или погрешно".

По време на комунистическата ера България си спечели репутация на най-послушен съветски съюзник. Още през 1973 година Живков каза, че България и Съветският съюз "ще действат като едно тяло, дишащо с общи бели дробове и захранвано от единна кръвоносна система".

Днес, 20 години след началото на промените и въпреки политическите и военните си постижения, България продължава да е най-бедната страна в ЕС със средна месечна заплата от 300 евро. Страната също така страда от огромен проблем с имиджа си в Европа, откъдето не секват критиките за неуспеха й в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. България стана първата страна в ЕС, чиито европейски фондове бяха блокирани. Това се случи през октомври 2008 година заради корупция и слаба администрация. Според организацията за борба срещу корупцията "Транспарънси интернешънъл" България, заедно с Румъния, е най-корумпираната страна в ЕС.

По повечето показатели България се оказва най-недоволна от демокрацията и най-носталгична по комунизма от всички членки на бившия Варшавски договор, следвана от Унгария, сочат данни на Проекта Пю за общи нагласи, който неотдавна анкетира източноевропейците с въпроси, зададени им преди това и през 1991 година.

Bulgarien Revolution 1989 Demonstration in Sofia

По-малко милиция, повече демокрация - митингът в София на 18 ноември 1989

Кой е спечелил от промените?

На въпрос за демокрацията 76 процента от българите заявяват, че са недоволни от нея. На въпрос дали пазарната икономика е подобрила благосъстоянието на хората само 37 процента от българите отговарят утвърдително. А на въпрос за отказа от държавния контрол над икономиката 54 процента от българите го одобряват, спрямо 46 процента от унгарците.

Влиянието на Русия над България се приема като нещо добро от 45 процента от българите - горе-долу колкото в Украйна. Само 11 процента от българите са съгласни, че обикновените хора са спечелили от промените през 1989 година. А на въпрос дали държавата се управлява в полза на всички 16 процента от българите отговарят положително, спрямо 55 процента през 1991 година.

"Създадохме демократични институции, но ни липсва демократично-политическата култура да ги направим ефективни", казва Петър-Емил Митев, социолог от софийския Институт "Иван Хаджийски" за социални ценности и структури. Според Митев рухването на старата политическа и икономическа система не е означавало, че е дошъл краят на старите ценности на колективизма. "Сега навлизаме в нова система на основани на индивида ценности и човешки права и т.н. Тази нова ценностна система не може да се създаде изведнъж", казва той.

Очертанията на новите, основани на пазара, ценности все още са неясни, казва Митев, давайки за пример продажбата на гласове, за която имаше многобройни сигнали на последните избори. "Трябваха ни 20 години, за да се отървем от представата, че хората са безпомощни и държавата трябва да прави всичко", казва преподавателят по политология в Нов български университет Евгений Дайнов.

Hammer und Sichel

Родените след 1989 - най-критични спрямо комунизма

Свобода или слободия?

Надеждата за българската демокрация е роденото след 1989 година поколение, казва Дайнов. "Те са напълно различни, дори спрямо родените през 1985 година. За тях 1989 е отдавна - като времето на динозаврите", допълва той и продължава: "Те са първото постигащо успехи поколение, което съм виждал. Първото, което не се крие зад митове на безпомощност. Сегашните 20-годишни приличат почти изцяло на връстниците си на Запад, което беше и целта. Не знам откъде са го научили. Може би от американските филми, със сигурност не и от родителите им, които са безпомощни. Отнякъде са придобили представата, че постигането на целите е нещо хубаво", добавя Дайнов.

Това младо поколение е най-критично към комунизма и най-положително настроено към прехода, казва на свой ред социологът Митев. Обаче родителите на децата от младото поколение казват, че те са израснали в слободия, а не в свобода. Едно от нововъзникналите при прехода понятия е "далавера" - печелене на лесни пари по непочтен начин. "Забогатяването по нечестен път стана част от българския преход и младото поколение се примири с този факт. Това е значима част от травмата на прехода", казва в заключение Митев.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание