1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Нужни ли са спомените за Втората световна война?

60 години след края на Втората световна война, преките участници в нея стават все по-малко, а онези, които в семейния си кръг продължават да говорят и да си спомнят за събитията от онова време, намаляват драматично. Все повече германци искат да теглят и окончателно черта под миналото

default

.

Докато през 1995 година – т.е. 50 години след края на войната – почти половината от анкетираните германци заявяват, че имат в близкото си семейно обкръжение някого, който е загинал през военните години, то днес – десет години по-късно и 60 години след края на вйната , техният процент е едва 39 на сто. Тази значителна разлика не се дължи единствено на факта, че много от преките участници във войната и техните наследници вече не са живи. На преден план излиза и друг фактор – особено сред младото поколение все повече се разпространява усещането, че трябва да се тегли окончателна черта под миналото. Независимо от това, че става дума за обща тенденция в цяла Европа, все пак в отделни страни на централна и Източна Европа все още се забелязват значителни разлики. Това става ясно от актуални проучвания на института ИМАС в Линц, както и от неговите филиали и партньорски институции в Русия, Украйна, Полша, Унгария, Чехия, Словения, Австрия и Германия, направени по едно и също време. Спомените от активното или пасивно участие във войната заемат доста различно място в съзнанието на хората от тези държави, в зависимост от това, в каква степен са били потърпевши те, или в каква степен са принадлежали към победителите или победените. В Русия например в рамките на семейния кръг честите разговори за войната са 24%, а други 47% споменават отвреме на време тези събития. В Австрия и Германия обаче, процентът на онези, които почти никога не разговарят със семейните си за втората световна война е съответно 52 и 62 на сто. Макар, че навсякъде в Европа хората се чувстват добре или даже много добре информирани за Втората световна война и да знаят, кои са били Хитлер или Сталин, незнанието си проличава още веднага щом стане дума за личности като Даладие, Чембърлейн, Рузвелт, Мусолини, Рибентроп, Химлер или даже Чърчил. От друга страна, готовността на хората да слушат за Втората световна война е по-скоро незначителна. Особено алергично реагират хората на кампанийни информационни офанзиви.

Интересна база за сравения дават отговорите на въпроса, какво е останало в съзнанието на хората във връзка с Втората световна война и за какво би трябвало да се информират идните поколения. Противно на поляците, повечето германци отговарят, че не бива погледът да е насочен към страданията на собственото население – отговор, който е още по-учудващ на фона на големите жертви, дадени от германския народ по време на войната като например убитите от бомбардировки 593 000 души, 14 милиона прокудени от родните им места, 7 и половина милиона останали без покрив над главите, загиналите войници и военнопленници. Героизма на войниците на фронта – според германците – също не нещо, което би трябвало да се изтъква и споменава. Затова пък - както възрастни, така и млади германци смятат, че страданията на евреите в концентрационните лагери, където са убити близо 6 милиона души, повечето евреи – би трябвало да бъде темата, на която да се обръща особено внимание и занапред. 50% от всички анкетирани германци изразяват подобно мнение. Затова пък германците като цяло избягват да си спомнят както за жертвите, така и за извъшителите на престъпления от собствения си народ, очевидно за да се предпазят от още по-интензивно напомняне на злодеянията извършени по отношение на евреите. Доста различни са и отговорите на въпроса, нужно ли е да се пази спомена за извършените престъпления по време на Втората световна война. Докато в Русия 83 % отговарят положително, в Полша – 62 %, то в Германия утвърдителен отговор на този въпрос дават едва 46%. Още по-радикални са унгарците -бивши съюзници на Германия – 57% от анкетираните там заявяват, че би било по-добре тази страница от историята най-после да се затвори и повече да не се говори за нея.