1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Нужен е комплекс от механизми, гарантиращи ограничаването на корупцията в България

Какво характеризираше политическите реформи през последните години и в кои области страната има да наваксва изоставане? На тези теми Бистра Узунова разговаря с д-р Мартин Брузис – научен сътрудник от групата “Бертелсман” към Центъра за приложни политически изследвания на Университета Мюнхен.

default

Б. Узунова:

Налагащият се извод –според д-р Мартин Брузис- е , че икономическата ситуация на страната като цяло се подобрява, докато демократичното развитие в последните години върви по-бавно. Той дава за пример относителната слабост и флуидност на партийната система , многото предишни вотове на недоверие, сложното и проточило се съставяне на настоящото правителство на страната – все белези, които според германския политолог говорят за нестабилност. Най- открояващото се положително събитие за периода 2003-2005 е решението за присъединяване на България към ЕС, което е израз на постигнатите успехи и потвърждение за успешното протичане на реформите в България- смята д- р Брузис.

Дали обаче реформите, които са успешни на хартия, са успешни и на дело и дали външният наблюдател е в състояние да “улови” тези разлики” – питам д-р Брузис:

Брузис:

“Подобен проблем съществува наистина и той се наблюдава във всички югоизточноевропейски страни защото е слабост, присъща на относително младите демокрации. Подобни проблеми си личат в областта на правовата държава, към които отнасяме въпросите за ясното разделение на властите, независимостта им една от друга, независимостта на съдебната система, нейната дееспособност и ефективност, също така въпросите за злоупотребите със служебно положение, цялата проблематика за корупцията, както и реализирането на гражданските свободи.”- казва германският политолог.

Б. Узунова :

В последния доклад на Фондация Бертелсман за България, отнасящ се до периода 2003-2005 се повтаря заключението от 2002-ра, че политическият живот е маркиран от висока степен на корупция и че корупцията е едва ли не същностен белег на държавническата и административна култура. Как д-р Брузис оценява направеното в тази област до момента?

Брузис:

“Мисля, че България вече е направила много стъпки в това отношение . Сега остава да се види, как предприетите мерки – като подсилването независимостта на съдебната система и подсиления имунитет на съдии и прокурори - постепенно ще се отразят на съдебната практика. В средносрочен план мисля, че трябва да се помисли за това, чиновниците и хората, които разполагат с държавни ресурси да получават по-добри възнагражданеия за да не са така податливи на корупция. Нужно е също да се положат усилия за повишаване професионализма и дееспособността на чиновниците и ориентирането им към постижения. По този начин може да се подобри и качеството на обслужването в публичната сфера и публичното администриране. Нужно е също да се създаде нещо като обществен етичен кодекс на държавните служители – нещо, което сега е почти невъзможно с оглед на лошата икономическа ситуация и слабото им заплащане.”- казва д-р Брузис.

Б. Узунова :

Слабостите на съдебната система и корупцията са неизменно двата фактора, които Западът критикува в България. Кои конкретни мерки биха могли реално да подобрят ситуацията? Да чуем отново германският политолог д-р Мартин Брузис:

Брузис:

“Мисля, че е нужно да се създаде комплекс от механизми, гарантиращи честността, които взаимно се допълват и подсилват. Става дума например за прозрачно управление на бюджета, за парламент, който е в състояние в дебатите по бюджета ефективно да осъществява контрол над правителството, т.е. да разполага с нужния капацитет от експерти, да има обществени сметни палати, които да са в състояние да проверяват действията на чиновниците и обществените институции. Нужен е също етичен кодекс за обществената сфера на обслужване, както и декларации за имуществено състояние за политиците и висши държавни служители. Важен фактор е и свободата на медиите и подкрепата за разследващата журналистика – защото именно те разкриват злоупотреби и корупция. Нужно е още – бизнесът да поеме задължение да не предлага подкупи срещу извличането на лични предимства. И не на последно място по важност – трябва българският политически елит да придаде по-висок приоритет на проблемите, свързани с корупцията и активно да съдейства за създаването на споменатите вече механизми за честност.”