1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Нуждае ли се Източна Европа от нов план Маршал?

Демократичният модел в Западна Европа се реализира и благодарение на плана Маршал. Необходима ли е днес подобна помощ, която да гарантира необратимостта на демократичните промени в Източна Европа? Анализ на Емил Попов.

default

Икономическият просперитет в Западна Европа се дължи предимно на плана Маршал

Преди 62 години, на 5 юни 1947-ма, тогавашният американски външен министър Джордж Маршал произнася реч в Харвардския университет. С нея той инициира Програмата за възстановяване на Европа. Предложението за участие е отправено и към всички източноевропейски страни, включително и към Съветския съюз.

George C. Marshal

Джордж Маршал (1880-1959)

Планът Маршал и разделението на Европа

Първоначалната реакция на Москва е положителна. Външният министър Молотов се отзовава на поканата да участва в консултациите по плана Маршал, които започват на 27 юни 1947 година в Париж. Но на 2 юли съветската делегация демонстративно напуска преговорите. Според германския историк Вилдрид Лот разривът се дължи и на нежеланието на британския представител Бевин, подкрепян от френския си колега Бидо, да включи Москва в замисления проект.

Oтказът на Съветския съюз има трагични последствия за Източна Европа. Кремъл ултимативно забранява участието на източноевропейските страни в програмата. Единствено Югославия, след конфликта в Коминформбюро, успява да игнорира забраната и да получи средства от плана Маршал. Така Желязната завеса придобива и икономически контури – страните на изток от нея, не по собствена вина, са оставени сами на себе си.

Демокрацията синоним на икономическа разруха?

В една статия, публикувана на 26 март 1965 година в германския “Ди Цайт” Збигнев Бжежински пледира за икономическо подпомагане на източноевропейските страни с цел да се избегне тяхната “балканизация”. Статията носи заглавието “План Маршал за Източна Европа”.

Bulgarien Demonstration gegen Regierung in Sofia

Финансовите неволи, съпътствали промените, пораждат скептицизъм

Идеята, която в годините на Студената война звучи утопично, остава нереализирана и след 1989-а. Днес скептицизмът към демократичните промени, особено в страни като България, се дължи до голяма степен на факта, че през изминалите две десетилетия те не бяха съпътствани от осезаем икономически просперитет. Дори нещо повече – демокрацията съвсем незаслужено стана синоним на икономическа разруха.

Историята щеше да протече вероятно по-различно, ако Западна Европа, веднага след падането на Желязната завеса, бе направила за Изтока това, което направиха някога американците за самата нея. А планът Маршал показа, че “безвъзмездната” помощ един ден се превръща в съвсем възмездна икономическа полза и за самите “дарители”.

Редакцията препоръчва