1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Нормандия и Босна като пример за Ирак.

Под това заглавие вестник ”Ди Велт” публикува анализ, който е интересен с изводите си за европейско-американските отношения:

Хиляди загиват по време на десанта в Нормандия през 1944-та г

Хиляди загиват по време на десанта в Нормандия през 1944-та г

Преди седмица по време на общата си пресконференция с американския президент Джордж Буш Ангела Меркел каза само две изречения по повод на Ирак. ”Дори и да не поема военен ангажимент в Ирак, Германия има огромен интерес от това, страната да се развива в онази посока, която да доведе до създаването на мирна ситуация, така че хората да не се страхуват повече за живота си. Ще подкрепим с политически средства всичко, което e необходимо за постигането на тази цел”, заяви Меркел.

Германската канцлерка формулира много внимателно безусловната си помощ, имайки явно пред вид промените, които Буш иска да направи в досегашната си стратегия. Тя е под мотото: ”Участие вместо изтегляне”. Тук понятието ”участие” се използва в широк смисъл: политически, социален, военен, психологически, и отразява най-важното качество на Америка: способността й да се учи от грешките си.

Европа има всички основания да си припомни за тази способност. Старият континет дължи свободата си на Франклин Рузвелт и Хари Труман. Техните действия срещу Хитлер бяха поредица от грешки на планирането, на тайните служби и резултат от неспособността за правилна преценка на противника.

Превземането на Северна Африка през 1942-ра година беше планувано припряно от Рузвелт и за малко щеше да се провали в зимната кал на Африка, за която никой не беше помислил.В резултат на това загинаха 2900 войника. Десантът на съюзниците в Нормандия през 1944-та година е трябвало да трае само седем дни. Те стават обаче 80, защото никой не е предвидил географските особености на района, даващи възможност на германците за прикритие. Цената на десанта е 37 хиляди убити. През есента на 1944-та година съюзниците спират да напредват, защото никой не се е сетил за горите, в които Вермахтът успява да се закотви здраво. През ноември 1944-та година американската армия понася по-големи загуби, отколкото през трите години в Ирак. Сравненията със сегашната ситуация в Рамади и Фалуджа не са безпочвени: противникът демонстрира боен дух, който никой не е очаквал, използва условия, чието съществуване е останало незабелязано и всява съмнения, които оказват въздействие. И всяко едно порлажение на някогашните съюзници във Втората световна война можеше да предизвика комисия като сегашната на Бейкър и Хамилтън за Ирак, както и въпросът: заслужава ли победата над германците толкова жертви? Само че навремето Рузвелт остава твърд в решението си. Той е неокосерватор- преследва свалянето на Хитлер от власт още от 1933-та година въпреки голямата съпротива от страна на собствените си избиратели.

Ситуацията в Европа през 1945-та година се разивава не по начина, по който са очаквали стратезите на Белия дом. След три години на провал президентът Трумчан обявава нова стратегия. Той се включва в гражданската война в Гърция, концепира военан план с граждански елементи, наречен още планът Маршал въпреки протестите на опозицията, за която това начинание е бездънно буре. Труман обаче устоява на вътрешния натиск и затова днес има свободна Европа.

В Ирак върлува гражданска война и отговорът й не може да е същият, както някога спрямо хитлеровия Вермахт. Американската армия трябва да се научи да разбира чуждите култури и религии и да си сътрудничи с неправителствените организации. Само че урокът е все същият. ”Грешките са грешки тогава, когато пред тях се капитулира. И ако целта е вярна, трябва само да се запази спокойствие”.

Днес американците в Ирак се учат от грешките си на Балканите. Урокът не беше доброволен и се състоя след провала на европейските страни да осмирят поотделно Милошевич.През 1995-та година Америка притисна Европа точно на два път: най-напред по време на конференцията в Дейтън и после – във воъната в Косово. Без САЩ в Европа щеше да има исторически предусловени огнища на конфликти.

Как щеше да изглежда днес Еврпопа, ако Милошевич все още го имаше и зад гърба му стоеше Путин?

Сегашните намерение на Буш спрямо Ирак се ориентират спрямо постигнатото в Босна. Краят на етно-религиозните републики доведе до възстановяването на мир. В Ирак Буш се опитва да предотврати създадването на такива републики и в това си начинание допусна много грешки. Да не би пък европейците да не направиха такива в Босна?

Твърди се, че поводът за свалянето на Садам от власт е лъжовен. Да, но и свалянето на Милошевич от власт беше предшествано от лъжа: планът подкопа, за който се твърдеше, че цели прокуждането на албанците от Косово.

През 1995-та година Клинтън помогна на европейците, макар да се страхуваше от това, че грешките на европейците ще доведат до нов конфлкит с Москва. Ето защо Европа има достатъчно основания да помогне на Америка въпреки страха си от това, че грешките на Буш ще я конфронтират с исляма.

Обединили се, Западът може да постигне мир. Разединението му жъне само война. В тази истнина не се е променило нищо от Хитлер насам. Точно това имат пред вид Джорд Буш и Ангела Меркел.