1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Норвежките рибари - с благодарност към Сталин

Норвежкият град Хиркенес се намира близо до границата с Русия. На изток се стига до Мурманск, а на север през Баренцово море директно до Северния полюс. Тук преди 20 години преминаваше част от Желязната завеса.

default

Пълните с омари мрежи са заслуга на Сталин

Повече от 40 години Желязната завеса разделяше Европа на две. Този, който търси следите на Студената война, стига все някога до рибарите в едно от последните селца преди границата. Инге Педерсон е прекарал половината от живота си в Баренцово море. Рибарят си спомня много добре за времената, когато всеки път, докато хвърлял мрежите си в морето, насреща му излизали съветски гранични патрули. Те го следели зорко на нужната дистанция: "Тогава си казвахме, каквото и да се случи в света, защо пък точно нас ще нападат? А и освен това имахме НАТО зад гърба си, това все пак ни помогна!", казва Ингве Педерсон.

Josef Stalin

Йосиф Сталин

Миграция през Желязната завеса

Той всъщност си спомня с благодарност за иначе страшния съсед на север. Защото онова, което пълни мрежите на норвежкия рибар, а с това и портмонето му, е дело на съветския диктатор Йосиф Сталин. Той заповядал да развъдят в Баренцово море големи омари от Камчатка. Морските раци трябвало да осигурят богата на протеини храна за съветските граждани, живеещи в Антарктика. Всъщност омарите са истинска катастрофа за Баренцово море, защото ядат всичко, което им попадне и така нарушават биологичното равновесие:

"Това е деликатес, но руснаците така и не успяват да стигнат до него, защото раците дойдоха при нас на Запад. При нас може би се хранят по-добре", смее се норвежкият рибар и изхвърля малките омари обратно в морето. В мрежата остават само онези, чийто диаметър достига до над един метър.

И докато омарите никога не са се съобразявали с Желязната завеса, няколко кораба от съветско време все още стоят закотвени на границата в близкото пристанище. Реликвите от времето на Студената война са застинали в очакване на по-ниски цени на пазара за старо желязо. Тогава от претопяването им все пак би могло да има смисъл.

Пътят покрай Желязната завеса отвежда до финландска Лапландия, до граничния пункт край езерото Инари, охраняван само един човек. Лейтенат Веза Луедес пази една доста спокойна граница. Това тук е ничия земя и оградата е по-скоро символична. Хора идват много рядко: "Граничната бразда към Русия е широка десет метра и дълга 1200 километра", обяснява лейтенантът. В страната на езерата границата минава през водата. Тук един квадратен километър площ се поделя от двама души, два елена и един милиард комари.

Säugetiere Bären Bär stehend Wiese

Обратната миграция на руските мечки

Спокойствие по бившата граница с Източния блок

И макар че 20 години след края на Желязната завеса на границата с Русия всичко изглежда спокойно пъдарят Калеви е силно притеснен: трудно може да намери всички елени от стадото си. Калеви е от народността саами, коренното население в скандинавските страни. Елените са полудиви и често минават границата към Русия.

Ако се наложи Калеви има право да премине браздата, за да ги търси, но нищо не може да направи срещу гладните руски мечки, които също минават безпрепятствано границата и нападат стадото му. Отстрелването на мечки е забранено. Така че Калеви е един от малкото, които никак не се радват на спокойствието по границата, настъпило след премахването на Желязната завеса.