1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Номинирането на професор Аксел Вебер ...

за нов председател на Германската федерална банка се посреща с преобладаващо одобрение от коментаторите. Ето първо - "Ди Велт":

Канцлерът и неговият финансов министър успяха да направят шпагат, който всички смятаха за невъзможен. Вярно е, че като предложи Вебер правителството наруши неписания закон, тъй като номинира един учен, който не е влизал досега в ръководството на Федералната банка. Но това нарушение на традицията е обосновано, тъй като кандидадът не е обвързан с никоя политическа партия. По този начин се запазва независимостта на банката, което се дължи впрочем и на силния обществен натиск върху правителството. В последна сметка Федералната банка може да излезе укрепнала от кризата, предизвикана от така наречения хотелски скандал, довел до оставката на Ернст Велтеке. Защото се очаква, че гласът на праволинейния Вебер ще срещне респект в Европейската централна банка.

И гледната точка на "Франкфуртер Рундшау":

Макар и по принуда, но министър Айхел намери много елегантен изход от кризата. Защото Аксел Вебер, 47-годишният професор по международна икономия в Кьолнския университет, е смятан за блестящ учен и притежава отлично реноме сред специалистите, така че той в никакъв случай не е избор по принуда. Вебер стана известен и на по-широките обществени кръгове, когато преди две години бе назначен в групата на така наречените "Петима мъдреци", които консултират правителството като независими експерти. В полза на Вебер говори и това, че той не се занимава само с теоретични модели, а познава и практиката и знае какво е отражението върху икономиката от натягането на лихвената спирала. Досегашните му изявления не дават да се разбере къде стои във финансово-политическо отношение. Във всеки случай изглежда, че той е далеч от всякакъв догматизъм. Това вече е немалък прогрес, като имаме предвид поведението на банковите шефове от миналото.

По-различно е становището, което застъпва коментаторът на "Ханделсблат":

Политическият елит на Германия е в сериозна беда. Големите партии не откриват повече в своите редове способни хора за високите постове. Все по-често на предна линия се оказват непознати лица - само през тази все още непреполовена година вече два пъти. След като ХДС/ХСС предложиха за президент на страната високопоставения чиновник Хорст Кьолер, сега социалдемократическото правителство назначава за шеф на Федералната банка един напълно неопитен в политимеския мениджмент професор. Колкото и да са различни тези два случая, те разкриват безпощадно посредственото равнище на нашия партийно- политически персонал.

Ще завършим прегледа на печата с коментара на "Нойес Дойчланд", посветен на последните развития в и около Ирак:

След Испания, сега и Хондурас напуска Ирак, последван от доминиканците. Това прилича на ефекта на доминото. Само за няколко дни войниците на американските съюзници намаляха с повече от десет процента. Ако нещата продължат така, Буш и Блеър може да се окажат много самотни. Но все пак дотам няма да се стигне. Берлускони, например, когото го е грижа само за демокрацията в Изтока, остава непоклатим. Само че дори и във верните на американците държави започват да мислят на глас, колко време още могат да издържат в Ирак. Само една година в служба на свободата и служба на Буш - и ето, че иракската коалиция се превърна в клуб на безсмислените жертви, на разочарованите и отблъснатите, тъй като САЩ привлякоха не една страна с обещания, които така и не изпълниха. Естествено, все още има и непоклатими, източноевропейците например, които искат най-сетне да станат европейци, но тяхното присъствие в Ирак - с изключение на Полша - е само символично.