1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Нойе Цюрхер цайтунг" за външнополитическата арогантност на Москва

Подобна политика е недалновидна, твърди изданието.

default

Президентът Путин втвърди тона спрямо Запада

Пред слушатели от близката до Кремъл младежка организация “Наши” първият руски вицепремиер и спряган за наследник на Путин – Сергей Иванов изказа на глас това, което мнозина в Русия днес си мислят, а именно – че Западът продължава да не взема насериозно Русия. Особено сериозно темата занимава близките до режима на Путин среди и всички, които виждат в нарасналото значение на Русия като доставчик на енергия възможност за внасяне на промяна в отношението на Запада към Русия.

Изпълнената заплаха на Путин, да замрази участието на Русия в Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, бездействието по случая “Литвиненко” и провалът на преговори в СС за бъдещето на Косово доказват ясно курса на конфронтация на Москва. Нито едно от тези действия на Русия обаче не дойде изненадващо, защото те се вписват в контекста на споровете около новия американски план за разполагане на противовъздушна отбранителна система в Централна Европа и влошаването на тона между ЕС и Русия по въпросите на търговията и състоянието на демокрацията в Русия. На този фон и в двете страни вече се чуват драматични оценки за това, че се зараждала нова Студена война.

Руската самоувереност и риторика под мотото: “При вас е по-лошо отколкото у нас” пречат на трезвата оценка на нещата. В случая с бившия руски агент Александър Литвиненко се касае за подло убийство, чийто следи водят към Русия. Още от самото начало Москва отказа съдействие на британските власти, разследващи това престъпление, затова и не е изненада, че нищо не се случи и след като бяха повдигнати обвинения срещу друг бивш сътрудник на руските служби – Андрей Луговой. Вместо да бъде екстрадиран, на Луговой и на съмишлениците му – Дмитрий Ковтун и един предполагаем свидетел на име Вячеслав Шарко им беше дадена възможност, да представят пред обществеността своя версия за обстоятелствата около смъртта на Литвиненко, която изправя пред стълба на позора британските тайни служби и заклетия враг на Кремъл – живеещия в изгнание в Лондон руски магнат Борис Березовски. Колкото по-абсурдни стават обвиненията срещу Березовски, който впрочем все по-малко изглежда като невинно агънце, толкова повече това поставя под въпрос поведението на британското правосъдие, и толкова по-малко готови ще стават британците да екстрадират Березовски в Русия.

Руската външна политика на разчистване на стари сметки и игри на правосъдие не само не спомага за правилната оценка на реалността, но може да бъде всичко останало, само не и ефективна и далновидна. Дипломатическите препирни с Лондон са само детайл външнополитическия спектакъл на Москва, който изнася пред Запада. Така напр. провалът на усилията за приемане на резолюция за косово в СС на ООН в Русия се тълкува като победа за руската дипломация.

Тъкмо случаят Косово обаче е христоматиен пример за липсата на конструктивно поведение на Москва. Като самообявила се за славянския покровител на Белград, Русия със сигурност можеше да използва влиянието и тежестта си далеч по-резултатно от това, да прокарва сръбските обструкции около плана за бъдещето на Косово. А да представяш провала на преговорите в ООН за успех е повече от несъстоятелно, защото още веднъж показва, как не за първи път Москва се нагърбва с неконструктивна роля на Балканите.Случаят с косово и обтягането на дипломатическите отношения с Лондон и в по-малка степен с Варшава, натоварват отношенията между Русия и ЕС и спрямо Запада като цяло. Едновременно с това поведението на Москва в спора за Косово демонстрира на практика, къде протичат границите на руската външнополитическа арогантност.