1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Нов шанс за Романо Проди?

Само девет месеца след неубедителната изборна победа на левия съюз в Италия, министър-председателят Романо Проди подаде оставката на своето правителство. Снощи той успя да сплоти коалиционните си партньори около една програма от 12 точки, фиксираща и италианския военен ангажимент в Афганистан, но ще бъде ли достатъчно това за успеха на евентуален нов кабинет Проди? Коментар на швейцарския в. “Нойе Цюрхер

default

Цайтунг”:

Оставката на Проди не беше изненадваща, предвид така крехкото мнозинство на коалицията в Сената. Това мнозинство се разпадна поради разногласията по външната политика сред коалиционерите.

Първата правителствена криза след завръщането на власт на лявоцентристките сили има както политически, така и тактически аспекти. В политическо отношение става дума за външната политика на Италия, която партиите от левия край на правителствения съюз смятат за прекалено проамериканска. През последните месеци тяхната критика се възпали по две конкретни теми: разширяването на американската военна база във Виченца и италианското участие във военните сили в Афганистан. И по двата въпроса премиерът Проди потвърди поетите от предишното правителство ангажименти, като същевременно в публичните си изявления се опита да маркира критична дистанция спрямо администрацията на Буш.

Групата на онези, на които левите забежки на Проди не са им достатъчни, обхваща повече депутати от двамата сенатори, които в сряда нарушиха коалиционната дисциплина. Тя обхваща от една страна парламентаристи, чиято база се интересува не толкова от определена политическа програма, колкото от конкретни теми – например отказ от базата във Виченца. От друга страна в нея влизат хора, които продължават да отстояват старото комунистическо правоверие, според което всеки ангажимент на страната на Америка е равносилен на съучастие в империалистически попълзновения. Впрочем независимо от актуалния повод симпатиите към САЩ в днешно време са доста анемични. Това пролича дори само по затруднението, с което Проди се опита да се защити срещу обвиненията в сервилност към Вашингтон.

Въпреки всичко само двама сенатори отказаха да подкрепят линията на Проди. Други, които също са против Виченца и Афганистан, не посмяха да се въздържат от гласуване и по този начин да предизвикат падането на своето правителство и връщането на власт на Берлускони.

Тъкмо на тази логика разчитаха Проди и неговият външен министър Д Алема. Те се противопоставиха на идеята да компенсират липсващите гласове от собствения лагер с подкрепата на опозицията. Проди явно разчиташе, че дамоклевият меч от загуба на властта ще потегне дисциплината в собствените редици. Оставката му потвърди колко реална е тази заплаха.

И все пак сметката на Проди може да излезе права. Двамата сенатори, отклонили се от правия път, са под натиск да поправят грешката си. Кошмарът от повторение на провала в Сената може да сплоти отново правителствения лагер. Само че тънкото правителствено мнозинство в Сената няма да се промени. А това означава, че сценарият от сряда може да се повтори по всяко време. Дори да остане на власт, Проди ще продължи да балансира на ръба на пропастта. Против тази хронична потенциална криза има само две рецепти: нови избори или ремонт на управляващата коалиция - и двете биха били тежко поражение за левите сили и техните ръководители.

Аудио и видео по темата