1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Нов опит да се избере ливански президент

Във вторник / 11.12./ ще бъде направен втори опит да се избере президент на Ливан.След пропадналия първи избор, страната изпадна в тежка конституционна криза, затова сега надеждите са големи.

default

Председателят на Свободното патриотично движение ген. Мишел Аун

Една от основните пречки пред споразумението - според някои наблюдатели - е водачът на "Свободното патриотично движение" Мишел Аун, който е един от лидерите на опозицията. През 2005 г. Аун се завърна от изгнание и оттогава насам преследва основната си цел - да стане президент. Тъй като той се съюзи с шиитско-ислямистката Хизбула, привържениците на правителството отхвърлят неговата кандидатура. Бившият генерал настоява например за оставката на правителството на Фуад Синьора, тъй като шест министри от сегашният опозиционен лагер напуснаха бившата голяма коалиция. Аун обаче пропуска това, че правителството и сега има, макар и крехко, мнозинство от 128 депутати, поради което няма никакъв повод да се отказва от властта. Следващото искане на Аун още повече подчертава амбициите му: мандатът на новия президент - според него - трябва да продължи само до парламентарните избори през 2009 година. Очевидно Аун се надява, че дотогава ще му се удаде да се позиционира по-успешно като кандидат за президентския пост. Ако обаче избраният сега държавен глава остане по-дълго на власт, за 72 годишния Мишел Аун това ще се окаже фатално.


Не са обаче само политическите амбиции на бившия генерал, които изострят кризата в страната. Някои проблеми са заложени в самата конституция или произтичат от историческото развитие на Ливан. Досегашният избор на президент се проваляше например от бойкота на опозицията, благодарение на който се оказваше невъзможно да се постигне мнозинство от две трети. В конституцията обаче е казано, че държавният глава се избира с кворум от две трети на първия тур. Ако не се съберат необходимите гласове, на втория тур е достатъчно и обикновенно мнозинство. Това на практика означава, че правителственото мнозинство можеше да е избрало собствения си кандидат за президент. То обаче не стори това, очевидно поради опасенията, че подобен ход може да разцепи страната на две и опозицията би могла да бъде предизвикана към протести и към избора на алтернативен държавен глава. Ливанската опозицията е про-сирийски настроена и опонира силно срещу западното влияние - най-вече срещу това на Франция и САЩ, както и срещу сегашното правителство на Синьора, именно поради това, че то се подкрепя от Запада. Независимо от всичко, просирийската опозиция не се осмелява да излезе на открита борба срещу правителството, може би защото на всички ливанци е ясно, че от това ще има както печеливши, така и губещи. Тъкмо поради този факт, в Ливан продължава необичайното за една демокрация с правителствено мнозинство усилие да се намери компромисен кандидат между правителство и опозиция. Ливан - който в продължение на дълго време беше хвален като единствената демокрация в арабския свят - за пореден път - доказва, че дори това понятие в Близкия Изток има смисъл, съвсем различен от обичайния.


Подобно съдържание