1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Нов етап в отношенията Сърбия-Хърватия?

Ако не беше спорът за дясното рамо на звездата на сръбския баскетбол Милан Гурович, визитата на Санадер щеше да премине вероятно в нормална делова атмосфера.

Но само привидно несъщественият случай Гурович показва, че и през петата година след свалянето на режима на Милошевич политиката на сближение между Белград и Загреб все още не е станала нещо саморазбиращо се.

Преди няколко години на баскетболиста Гурович му хрумва да си изтатуира на рамото лика на Дража Михайлович, водача на сръбските четници, екзекутиран от партизаните на Тито в 1946. Миналата неделя тимът на Гурович трябваше да играе в Загреб. Хърватите вдигнаха обаче огромен шум и сръбският баскетболист бе набързо обявен за персона нон грата - което пък белградските националисти възприеха като скандал.

Този случай едва ли ще смути разговорите между Санадер и сръбските му домакини, но той показва, че въпреки неоспоримите успехи предстои още дълъг път до истинско нормализиране на отношенията между Хърватия и Сърбия. Едно, най-малкото реторично, прояснение се забеляза през септември миналата година при посещението на хърватския президент Месич в Белград. Месич и президентът на Сърбия и Черна гора Марович се извиниха взаимно за престъпленията, извършени срещу другия народ по време на войната. Значението на този жест не бива все пак да се надценява, тъй като Марович е черногорец, а в политическо отношение е една периферна фигура.

Сегашната среща вече е между истинските носители на политиката в Белград и Загреб. Важна предпоставка за стремежа към нормализация са малцинствата в другата страна. При последното общоюгославско преброяване през 1991, сръбското малцинство в Хърватия наброяваше 580 хиляди души, което представляваше над 12 процента от общото население. Десет години по-късно сърбите, според официалните хърватски данни, съставляват само 4, 5 процента от населението.

Също така рязко намаля и много по-малката, живееща предимно във Войводина, хърватска общност в Сърбия: от 105 хиляди души през 1991 на 56 хиляди в 2002. Особено напоследък зачестиха информациите за посегателства срещу унгарци, хървати и други малцинства във Войводина, където, в резултат на заселването на няколко стотин хиляди сръбски бежанци от Хърватия и Босна и Херцеговина, общественият и политически климат само за няколко години рязко се влоши.