1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Ново начало в Ирак?

При изключително строги мерки за сигурност днес в Ирак се провеждат първите свободни избори за постоянен парламент. Над 15 милиона иракски избиратели са призовани да участват в третото за тази календарна година гласуване. След избора на временен парламент през януари и референдума за нова конституция през октомври днешният изборен ден се определя като последния етап от пътя, отвеждащ Ирак към ново полити

default

ческо начало. Близкоизточният експерт Петер Филип обобщава развитието в Ирак от нахлуването на американско-британските войски до днес.

Май 2003-та година: само 11 дни след като обявява победата си във войната в Ирак, американският президент Джордж Буш е принуден да признае, че не всичко протича по план. Генерал Джей Гарнър, назначен за американски координатор в Ирак, бива внезапно отстранен от длъжност. От една страна се предполага, че Гарнър е станал жертва на интриги в Белия дом, от друга страна се знае със сигурност, че американската армия преследва в Ирак цели, коренно различни от тези на желязния дипломат Пол Бремер, заемащ длъжността граждански администратор на Ирак.

Освободеният от длъжност Джей Гарнър се застъпва от самото начало на американската инвазия в Ирак за провеждането на свободни избори, за предаването на пълномощията в ръцете на иракчаните. Той разговаря с племенните вождове, опитвайки се да ги убеди в предимствата на бързата демократизация на страната. Това поведение се възприема с неприязън от американската администрация, чиято основна цел всъщност е да положи основите за трайно влияние в Ирак. Пол Бремър прави всичко възможно за осъществяването на тази цел: той разпуска всички стари структури като държавната партия, армията и администрацията, за да ги замести с институции, защитаващи американските интереси в страната. Пол Бремър застава начело на сформирания от самия него т. нар. правителствен съвет, в който участват подбрани представители на различните религиозни общности и племена. Властта е изцяло в ръцете на американския администратор – той назначава и уволнява когото си поиска, той взима всички важни решения. През март 2004-та година правителственият съвет подписва поне проектотекста за нова конституция на Ирак, която трябва да замести отменената конституция от времето на Саддам Хюсеин.

Все по-чести и по-интензивни стават обаче исканията за провеждането на избори. Основна роля в това развитие играе духовният лидер на шиитите Аятолях Али аз Систани, който знае много добре, че изборите могат да са само от полза за шиитското съсловие, съставящо 60 процента от иракското население. САЩ дават съгласието си за провеждането на избори, макар и да не са очаровани от факта, че властта ще премине евентуално в ръцете на шиитите, поддържащи отлични отношения със съседен Иран. В началото на юли 2004-та година в длъжност встъпва новото преходно правителство, чиято основна задача е да подготви почвата за провеждане на първите свободни избори. Разпускането на правителствения съвет означава също край на господството на американаския администратор Пол Бремър. Негов наследник става бившият американски посланик в ООН Джон Негропонте.

Въпреки нарастващото насилие преходното правителство съумява да насрочи избори за края на януари 2005-та година. Поради страх или просто поради лични убеждения голяма част от сунитите не се възползва от правото си на глас. Въпреки това изборите водят до сформиране на първия демократично избран иракски парламент, няколко седмици по-късно и до сформирането на ново правителство. И в двата случая обаче не става дума за окончателни институции. Новото преходно правителство има за задача да изготви текста на новата иракска конституция и да проправи пътя за провеждането на референдум през октомври и избори през декември.

Новата иракска конституция е вече факт, макар и да се налага преработването й по някои основни точки. А ако днешният изборен ден премине що годе мирно, в началото на идната година Ирак ще има също нови, свободно избрани парламент и правителство.