1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Ново начало в Близкия Изток - оптимизъм без еуфория

Политическия пробив след Шарм ел Шейх и шансовете за мир между израелци и палестинци.

default

Който в Израел не вярва в чудеса, той не е реалист - заявява на времето Давид Бен Гурион - първият министър-председател на Израел. Към това днес можем да добавим още: Който не е скептик, когато става дума за среща на върха, на която се обсъжда мира в Близкия Изток, той не е живял достатъчно дълго в региона. Защото твърде често през послединте 14 месеца гледахме все същия филм. Двете страни си стискат тържествено ръцете, дават високопарни обещания за по-добро бъдеще и след кратка пауза се връщат отново към кървавото ежедневие.

В Шарм ел Шейх през седмицата се срещнаха наведнъж трима арабски държавни ръководители заедно с Ариел Шарон. Всички те обявиха началото на нова ера в Близкия Изток. След четири и половина години въоръжена интифада, официално беше обявено примирие между израелци и палестинци. Стана дума даже за възобновяването на един "общ процес". Това все пак звучи по-скромно от преди, но може и да е по-реалистично. Въпреки това тази среща на върха настройва множество израелци предпазливо опитимстично. Те обръщат внимание на променения сценарий и на новите актоьори. Арафат изчезна от филма. На негово място стои мъж, който дефинира краят на насилието и терора като "палестински национален интерес". Мнозинството от неговия народ подкрепи тази смяна на политическия курс по време на изборите през януари. Израелският премиер също смята, че изтеглянето от ивицата Газа е в негов личен интерес и смята да реализира този план вече не самостоятелно, а съвместно с със новия си партньор Махмуд Абас. Има ли място за надежда, следователно? Опитът учи да не се изпада прекалено рано във възторг. Ако примирието зависи само от добрата воля на Хамас, то от израелска гледна точка, - то- не струва и хартията,на която е написано. Нещо повече - бойците на Хамас биха могли даже да се възползват от примирието за да си отдъхнат, да съберат силите си и после да нанесат още по-решителен и жесток удар. Засега все още не е ясно, как Абас - освен с убеждение- смята в действителност да се пребори с терора. В Израел твърде добре си спомнят политиката на Арафат за въртене на празни обороти. Той демонстративно задържаше екстремисти, но малко по-късно отново ги пускаше на свобода. Сега обаче има и други актьори - например Иран. В Ерусалим консунсусно твърдят, че Иран няма никакъв интерес от намаляването на напрежението между израелци и палестинци. Ако това пасва в концепцията на Техеран, неговите храненици от Хизбула и Ислямски Джихад ще продължат да организират атентати.

Нищо няма да е лесно занапред. Шарон има вътрешни врагове, които ще се възползват от всеки нов евентуален атентат за да се борят срещу него. И въпреки това със срещата на върха в Шарм ел Шейх започва нещо ново, което се нуждае от подкрепа отвън. В Израел , разбира се, си пожелават, европейците да проявяват повече разбиране към тяхното желание за сигурност от терористична заплаха, отколкото прибързани надежди за скорошно мирно споразумение.