1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

”Новото време" – нова партия в България

Какво представлява новопоявилата се 338-ма поред партия в България, нарекла се ”Новото време”? Кое от случилото се на учредителния й конгрес привлича внимание? Къде ще е мястото й на политическата сцена? Коментар от Петко Бочаров

Цифрата 338 е, разбира се, подвеждаща, защото в действителност политическите партии у нас с обществена тежест се броят на пръсти. Но в тази категория ли влиза ”Новото време”?

Този въпрос ще получи отговор на парламентарните избори, но още отсега може да се предскаже, че тази формация няма да е част от миманса. От младите хора, инициатори на създаването й личи, че на сцената се появява нещо като шило в торба. Не случайно символът на партията им е симпатичният и полезен, но бодлив таралеж.

Тъй че от това, което редовият български избирател видя сега на конгреса на ”Новото време”, добавено към другото, което можеше да види и преценява от досегашната дейност на нейните инициатори в 39-тото народно събрание, изводът се налага от само себе си – свидетели сме на събитие не само интересно, но и заредено с последици, които може би ще бъдат много полезни.

Като споменавам за дейността на инициаторите имам предвид, разбира се, поведението им като част от парламентарната група на управляващите и после откъсването им в самостоятелна група. Чрез образите на създателите си и на фона на трите най-съществени неща, за които тези хора се бореха – именно мажоритарни избори, закон за референдумите и прозрачност при даването на концесии – образът на самата партия е вече налице. Тя няма да е мимолетно явление.

Преди броени дни още една нова партия се появи – нарекла се ”за силна България”. Тя също ще има роля. И тя ще бъде играч на избирателното поле. И тя (известна като партията на Костов) е отцепила се част от Съюза на демократичните сили, точно както ”Новото време” се отцепи от НДСВ. И едното събитие, и другото е логично обусловено от развитието на политическата обстановка у нас пред извънредно важните следващи парламентарни избори. Кое обаче заслужава да се отбележи?

Ще спомена само две неща, които са особено показателни. Едното е присъствието на Ахмед Доган в залата на конгреса и хубавите думи в неговото приветствие. И най-вече краткото изречение пред журналисти в кулоарите, че той не случайно е там със заместничката си Емел Етем и че не ходи на всеки форум. Ерго, мислете за значението на този мой жест. Другото показателно е в приветственото писмо на Симеон Сакскобургготски. От отцепването премиерът не само не е обиден, ами пожелава на новата партия успех, като (цитирам го) ”отговорен участник в политическия живот”.

И ”партията на Костов”, и ”Новото време” имат пряка връзка с големия проблем за консолидирането на десницата. В този смисъл и двете са горчив хап за БСП, доста неблагоразумно свикнала вече с мисълта, че властта й е вързана в кърпа. Ако някой на Позитано злорадо е потривал ръце, че подадените за Костов гласове ще бъдат загубени за десницата и че Доган няма алтернатива, освен да търси съюз със БСП (а то важи и за царя) то конгресът на ”Новото време” залива сега тия очаквания със студена вода. Тук аз използвам понятието ”десница” просто за удобство, макар по-правилно е да се говори за консолидацията на всички сили извън социалистическата партия. Защото у нас такава е картината – от едната страна е само БСП и няма друг, от другата страна са всички останали.

Има ли шанс ”Новото време” да помогне тези ”всички останали” да пресекат настъплението на БСП към управлението? Май има и далновидният (а и загрижен за интересите на ДПС Доган) като че ли го вижда и затова с такъв акцент го афишира. Чрез ролята на ”Новото време” в рамките на ”всички останали” и самият Симеон получава логична перспектива за след изборите – положението му на зависим от БСП плаващ в безтегловност елемент се сменя с ролята на важно действащо лице в една широка коалиция, която при всички случаи има ресурс да получи мандат за управление. А чрез ролята на ”Новото време” и Костов ще трябва да се включи. Това ще стане наложително, със или без него, там хората няма как да не го разберат – иначе всички ще минат в забрава.

С една дума на добър час на ”Новото време” и дано то наистина стане таралеж в гащите на нищо старо не забравилите и нищо ново ненаучилите.

Подобно съдържание