1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Нови държави-кандидатки за Нато вече чакат

Вестник Цюддойче Цайтунг публикува статия под надслов Каднидатите вече чакат. В нея се разглеждат стремежите на още държави от източна Европа да влязат в Нато. Eто текста на статията:

Когато вчера в Белия дом празнуваха разширяването на Нато бяха поканени и трима господа, които в действителност все още нямат какво да празнуват - премиерите на Албания, Македония и Хърватия. Техните държавите не влизат в сегашния кръг от разширението на Нато, само че американският президент Джордж Буш чрез поканата подчертава посланието си, че вратата остава отворена и сегашното разширение не е последното. При това процедурата по приемането в Западния съюз се отличава съществено от тази в ЕС. Нато е клуб без членски вноски и новите членове трябва да получат покана. Според учредителния договор на Нато от 1949 година към него може да се присъедини всяка европейска държава, която споделя принципите на Алианса и допринася за сигурността в Североатлантическото пространство.

Македонският президент Бранко Цървенковски заяви, че очаква с нетърпение срещата на високо равнище на Нато в края на юни в Истанбул. Той се надява там да получи жадуваната покана. Цървенковски и колегите му от Албания и Македония могат там поне да разчитат на подкрепата на новоизпечените членки на Нато, които ще участват на срещата на високо равнище. Наскоро правителствените ръководители на държавите кандидатки в Братислава призоваха Нато да признае постиженията на Албания, Хърватия и Македония и да предприеме конкретни стъпки за пълноправно членство.

Чрез участието си в "Плана за действие за постигане на членство" обозначен със съкращението МАП трите държави вече се ползват с един вид кандидат-членски състав в съюза. Във всеки случай в официалния си наръчник Нато поставя ударението на констатацията, че участие в МАП не гарантира бъдещото членство. В Братислава албанският премиер Фатош Нано заяви, че приемането в евро-атлантическото семейство не бива да се превръща в далечна мечта, само големи съмнения има тъкмо във връзка със стабилността на Албания и зрелостта й за приемане.

Кръгът на заинтересованите обаче е доста по-голям. Към създаденото от Нато през 1994 година Партньорство за мир се включиха 30 държави. От тях междувременно десет от партньорки станаха пълноправни членки, а други с голямо желание искат да ги последват. Украйна го обяви съвсем официално. През май 2002 година под ръководството на президента Леонид Кучма тя обяви влизането в Нато за една от дългосрочните си цели. Само че евентуалното членство на Украйна по редица причини надхвърля въображението на много от западните политици. О досегашните кандидатки Украйна се отличава първо по размерите си. Полша, която е най-голямата нова членка, има с 12 милиона души по-малко население от 50 милионна Украйна.

По голяма тежест обаче има доводът, че Украйна не може да се сравнява с балтийските или средноевропейските държави нито по демократизация, нито по пазарна икономика. Освен това за Русия ще бъде много по-трудно да преглътне приемането на Украйна с нейното многобройно руско население и стратегическо значение. Също и мнозинството украинци очакват твърде малко от приемане в западния съюз. Според едно допитване проведено през декември само 29 процента се обявиха за. За приемане се говори и в малката Молдавия. При това страната си има достатъчно други грижи. Все още нерешен остава конфликтът в отцепилата се Транснистрия, в който Русия играе решаваща роля. Фракционният ръководител на управляващите комунисти в Молдавия Виктор Степанюк затова е твърдо убеден, че Молдавия още дълго трябва да играе неутрална роля.