1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Новият прагматизъм на Кремъл

За тема на седмицата сме избрали трудните руско-европейски отношения

Приятелят на Путин Герхард Шрьодер слезе от сцената

Приятелят на Путин Герхард Шрьодер слезе от сцената

Една от главните международни политически тема на изминалата седмица бяха напреженията между ЕС и Русия. Кореспондентът на Ди Цайт в Москва Йоханес Фосвинкел смята, че не само Кремъл, но и обикновените руснаци вече са отстинали към Евросъюза:

Руско-европейските отношения се влошиха през президентството на Путин. Преди десет години договорът за Партньорство с ЕС се смяташе за доказателство за волята на Русия да се европеизира. Тази идилична картина вече е поизбледняла. През изминалите 16 години у хората спадна копнежът да стават повече европейци. Твърде често руснаците изпитваха усещането, че ги третират като неравноправни юноши, твърде често европейските клетви в приятелство звучаха неискрено за руското ухо. В допитване на независимия Център Левада 71 процента от руснаците казват, че не се смятат за европейци. Мнозинството определя Русия като евразийска страна, която следва свой собствен път на развитие и притежава свои собствени ценности. Едва 16 на сто смятат, че западният модел е идеален. През 1996 година в тази група влизаха 25 процента от руснаците. Оттогава насам и Европа се промени. Групата на държавниците, които поддържат приятелски контакти с Путин, постепенно оредява. След германския канцлер Герхард Шрьодер и италианския премиер Силвио Берлускони, от политическата сцена слезе още един интимен приятел на Путин – френският президент Жак Ширак. Някои от дванайсетте държави – нови членки на ЕС, най-вече от Средна и Източна Европа – вече дори се опитват да променят балансите вътре в Евросъюза в полза на по-смелата конфронтация с Русия. Така и самият ЕС няма единна позиция. И обратно: интересите на Русия са ясни. Безвизов режим, по-тясна икономическа интеграция със Западна Европа и същевременно – ограничения за чуждестранните инвестиции в стратегическите сектори от руската икономика. С други думи – Москва иска да й се чува думата в Европа и да печели от сътрудничеството, без да се подчинява на външни правила. Желанието за бърза печалба произтича от новия руски прагматизъм, а енергийното си богатство Русия смята за достатъчна гаранция в това отношение. Много политици в Москва, които се занимават с външните отношения, все още са привърженици на теорията за сферите на влияние. Те не проявяват почти никакво разбиране към сложните механизми, по които функционира ЕС и към политическите средства и компромисите, служещи за балансиране. Докато ЕС мисли за общите ценности като основа на сътрудничеството в условията на взаимно доверие, Русия се ориентира главно към насрещна търговска дейност. В един стратегически документ на руското външно министерство от началото на април думичката “интереси” се появява почти сто пъти. “Ценностите” се споменават само четири пъти, и то най-вече в негативен план – като нещо, което разделя и създава конфликтен потенциал. Външният министър Сергей Лавров като същински капиталист говори за “пазара на идеите”, когато разсъждава над промените в скалата на ценностите. Русия се интересува само от глобалната конкуренция, а не от универсални ценности.