1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Новият европейски договор дава големи права на Европарламента

Макар ЕС да не можа да се сдобие с конституция, изработен беше все пак новият европейски договор за реформи, който трябва да направи общността по-дееспособна.

default

Сред висшите представители на ЕС в момента цари оптимизъм. На заседанието на Европарламента във вторник сутринта /23.10./ президентът на Еврокомисията Барозу заяви :

“Нашето благосъстояние, нашата свобода, нашата сигурност – всичко зависи от това, колко решително ЕС ще съумее да реагира на глобалните развития. Смятам, че договорът за реформи представлява инструментът, с чията помощ Съюзът може да посрещне предизвикателствата на глобализацията, вместо да се страхува от тях. Този шанс не е за пропускане.”

Ако 27-те страни-членки ратифицират договора, те ще се сдобият с нещо като външен министър и президнт, който да представлява общността навън. Всичко това в очите на повечето европейски депутати представлява успех. Никога преди те не са се чувствали така силни, както след договора от Лисабон. Затова си има причина. Реформата включи Европейския парламент в процеса на взимането на решения в общността. На практика това означава, че няма да има вече нито едно важно решение, което да се вземе без участието на парламента в Страсбург. Съветът на общността, в който са представени държавните и правителствени ръководители на страните-членки в бъдеще ще трябва да делят властта си с Европарламента. Ханс-Герд Пьотеринг се радва, че тази цел най-сетне е постигната и казва:

“Европейският парламент се изравнява вече по правомощия с Европейския Съвет и то по почти всички важни законодателни въпроси. Това се отнася и до важните въпроси на аграрната политика. Всичко това е много, много голям напредък.”

Докато се стигне дотук, беше нужно дълго и трудно развитие. Особено като се има предвид, че в началото на 90-те години Европейският парламент имаше правото да си казва думата по твърде малко въпроси. Сега обаче, той получава правото за взимане на решения в почти всички политически сфери: например в имиграционната политика и политиката за даване на убежище, в борбата срещу трансграничната престъпност, както и при най-важната бюджетна позиция – аграрните субсидии.

Недоволство предизвикаха единствено споровете около разпределението на местата в бъдещия намален Европейски парламент. Италия се чувстваше онеправдана и в крайна сметка и беше дадено право да има един допълнителен депутат в Страсбург. Така вместо предварително предвидените 750 евродепутати, броят им ще бъде с един повече. Мартин Шулц – председателят на групата на социалдмократите в Европарламента, смята това за допустим компромис:

“Мисля, че решението, което беше прието е приемливо. То не е най-доброто, но в крайна сметка парламентът ще има 751 депутати и Италия едно допълнително място. Смятам, че по този начин беше намерено прагматично решение. То не е най-елегантното, но пък е приемливо.”

И без друго целият пробив в Лисабон е повече или по-малко прагматично решение – най-доброто и елегантното би била конституцията, на и договорът за реформи е приемлив.