1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Новият вид труд: авангардните икономически идеи на един германски философ

Съвършено нов тип трудови и икономически отношения предлага германският философ Фритьоф Бергман. Професорът в Мичиганския университет вече от години обикаля света и популяризира своите на пръв поглед шокиращи идеи. Фритьоф Бергман е преподавал в такива елитни университети като Станфорд и Принстън в САЩ, а в последната си книга ”Нова работа, нова култура” описва своя модел на трудово-икономическото бъд

Лимузина и килим от чорапите на безработни пред канцлерството в Берлин

Лимузина и килим от чорапите на безработни пред канцлерството в Берлин

еще на човечеството като единствена алтернатива на окончателната световна война, която според може да избухне между бедните и богатите в света. В интервю пред седмичника Ди Цайт професор Бергман излага част от своите възгледи.

Ако се разпространи тази автоматизация, която в момента вече е технически постижима, твърди Фритьоф Бергман, системата на труд срещу заплащане, просъществувала исторически далеч не толкова дълго време, ще отмре. Навсякъде по света непрекъснато спада необходимостта от селскостопански труд. Умиращи села има и в Германия. В Третия свят, който аз наричам ”сриващ се свят”, протича гигантско преселение на народите от селските региони към градовете – наблюдаваме го и в Китай, в Индия, в Мексико, в Бразилия. В същото време вече е готова революционната технология на фабрикатора – това е съоръжение, произвеждащо в единични бройки цели машини, за които иначе са необходими поточни линии.

Имате предвид такова съоръжение, което е в състояние да произвежда много сложни агрегати чрез топене и налагане на пластове метален прах, така ли?

Да, това е съвсем нов принцип на производство. Когато се произвежда например мотор, няма нужда да се тръгва от голямо парче метал, което се пили, дупчи и занитва – целият блок може да се направи от фин метален прах, който се полага пласт върху пласт. Този процес е осъществим в една клетка не по-голяма от обикновен стаен аквариум. С тази технология вече се произвеждат очила, контактни лещи, камери и какво ли не още.

Вие самият твърдите, че тази техника дава не само рационализационни импулси, но и спомага за решаването на проблема с безработицата. Няма ли тук някакво противоречие?

Не, няма и ще обясня защо. Но нека най-напред разгледаме досегашната система на упражняване на труд срещу заплащане, която има доста патологични изкривявания. При нея хората са поставени под непрестанен натиск, принудени се да работят по-дълго, отколкото им се ще и често пъти да извършват дейности, които са под квалификацията и умението им. Ето защо системата е неефективна. Така че мнозина гледат на труда, който упражняват, като на някаква лека болест, а не като на нещо, което истински желаят и което ги окрилява. В същото време вече разполагаме с технологии, които могат да осигурят на хората по-добро, по-хуманно, по-радостно всекидневие. Описано схематично, то изглежда така: един до два дни в седмицата и занапред ще упражняваме наемен или платен труд, а в продължение на ден и половина в общи високотехнологични работилници ще произвеждаме стоки за собствена употреба. През останалите 2-3 дни ще се занимаваме с неща, които са ни действително приятни.

Да се спрем за малко на тези високтехнологични работилници. Вие още преди години прогнозирахте, че хората скоро ще си правят автомобили със собствени ръце за собствена употреба. Докъде е достигнала тази технология?

Този вид автомобили са интересни най-вече за Третия свят. Те ще могат да се сглобяват с помощта на фабрикатора в малки работилници. Фабрикаторът може да бъде много полезен и за изработване на резервни части и цели агрегати за хиляди стари автобуси из Третия свят, които поради тежката си амортизация са направо опасни за пътниците.

Според вашите планове обаче фабрикаторът ще се използва много активно и в напредналите страни за евтино производство на перални машини или мобилни телефони за лична употреба. Това щяло да излиза много евтино.

Да, защото големите предприятия са скъпи. Помислете си само за огромната им инфраструктура – чак до нощните пазачи и чистачките. И обратно – представете си тези високотехнологични работилници с фабрикатора като нещо подобно на офис за копиране на документи. Влизате вътре и срещу минимална сума си произваждате онова, което ви трябва. Днес вече е възможно на този принцип да си произведеш сам книга или пощенска марка. Така че, вместо държавата да се опитва да създава нови работни чрез субсидии и данъчни облекчения, далеч по-добре би било да отвори такива високотехнологични работилници из градовете, така че безработните сами да могат да си произвеждат необходимите предмети.

Успоредно с това производство за собствени нужди, вие очаквате, че хората ще могат да работят и онова, което наистина им е приятно, при това – срещу заплащане.

Така е. В досегашната система на платен труд аз идвах при вас и ви казвах: ”Трябва ми това и това – моля, произведи го.” При новата работа вие първо добре премисляте какво искате и какво можете, след което си намирате такова място, където ви плащат именно за тези умения. Днес много добре образовани хора не харесват работата си или пък са я изгубили – примерно някой дипломиран биолог, който кара такси. Тези хора искат да работят другояче. Работата, която се върши с удоволствие, е много продуктивна – доказва го, примерно, софуерът Линукс, създаден и непрекъснато подобряван от компютърни доброволци. Новият трудов свят – това е завой на 180 градуса. Хората за малко пари сами си произвеждат необходимото и печелят много време и свобода. Тоест, готови са да се откажат от всевъзможните джунджурии, да живеят по-скромно, но вече да не са приковани на галерата на наемния труд.

Твърдите, че човек има нужда само от 38 продукта за удовлетворяване на основните си нужди. Но повечето хора само в тоалетното си шкафче имат повече от 38 продукта. Нима масовият човек е толкова видиотен?

Това е патологията на днешното трудово общество. Хората постепенно ще започнат да забелязват, че плащат твърде висока цена за 38-те вещи в тоалетното си шкафче: непрекъснато са в стрес, нямат време за семейството, за секс дори не се и сещат. Живеем в една култура, където рекламата и медиите създават масови илюзии. Смятам, че хората трябва да бъдат информирани и за другите възможности, които се откриват пред тях.