1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Новите стратегии на Световната банка

В най-новото издание на бюлетина си за региона на Европа и Централна Азия Световната банка коментира както новите си стратегии за подпомагане на България и Румъния по пътя към присъединяването им към ЕС, така и своята роля след това.

default

От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

Наближаването на момента на присъединяването на България и Румъния към ЕС предизвиква и въпроса дали Световната банка ще продължи да играе някаква роля в тези държави. Миналата седмица банката обсъди бъдещите си ангажименти в България и Румъния и обяви нови стратегии за подпомагане до 2009 година. Тя е разработила различни варианти на формите, под които може да продължи да насърчава нарастващата икономическа стабилност на двете еврокандидатки. Те варират от консултации от специалисти от банката срещу заплащане и инструменти за рисков контрол, до аналитична помощ и заеми за развитие. Решението на България и Румъния да изберат по-големите пакети с мерки за подпомагане се оценяват от Световната банка като доказателство, че нейното присъствие продължава да е необходимо въпреки големия напредък в трансформацията на икономиката и държавното управление.

Директорът за България и Румъния, Ананд Сет, казва, че двете страни са направили “огромни крачки напред”. “Реформите и промените, които тези държави извършиха”, заявява той, “са забележителни, още повече като се има пред вид, че по-старите членки на ЕС често се сблъскват с огромна съпротива когато се опитат да прокарат структурни промени от този тип”.

В Световната банка смятат, че няма голямо значение кога точно ще стане присъединяването на двете държави към ЕС; по-важно е, че те са постигнали икономически обрат. Един от важните ефекти на подготовката за присъединяване е че те са успели да намалят държавния дял в икономиките си. Участието на частния сектор сега е 75% от брутния вътрешен продукт в България, и 70% в Румъния.

Сред факторите по които се оценява икономическия напредък е бедността. В България тя е намаляла в сравнение с 1994 година, когато почти 22% от населението са живели с по-малко от $2.15 на ден. През 2003 хората живеещи под границата на мизерията в България са 12%. През 2005 година годишният доход на глава от населението е $3599. Годишният доход в Румъния е с почти $1000 по-висок и само 6.4% от населението са бедни. България, въпреки всички свои постижения, остава сред най-бедните страни в региона.

Борбата с бедността е една от централните цели на новите стратегии на Световната банка за следващите 3 години. Те ще продължат да поощряват висок икономически растеж и намаляване на бедността. По новата програма банката предвижда заеми от 300 милиона на година за България. Независимо от това, специалистите заявяват, че в България и Румъния ролята на банката като финансова сила ще намалява. Икономистът Алберт Мартинес пояснява, че финансовите ресурси на Световната банка “не могат да се сравняват с парите, които ЕС ще вложи, но двете държавите ще продължат да се нуждаят от глобалните икономически познания и умения на банката”.

Един от секторите, в които институцията ще има голяма роля след присъединяването, е разработването на проекти, които да привлекат финансиране от ЕС. Мениджърът за България, Оскар де Бруйн Копс, обяснява, че “банката помага да се разработи финансовата рамка, която да улеснява абсорбирането на европейските средства”. “Докато европейските програми имат свои цели като интеграция, социално и регионално единство”, казва Ананд Сет, “те не са непременно насочени към борба с бедността. Държавите имат нужда от своя стратегия, за да постигнат растеж и уеднаквяване с нивото на доход с другите в ЕС”, посочва той. В това отношение България и Румъния според Сет имат много да наваксват и тук Световната банка може да продължи да им оказва ключова помощ.