1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Новите правила на културното многообразие

Изкуство или комерсиалност са днешните телевизия, кино, радио, библиотеки, музеи и архиви – това е един от въпросите, на който ще бъде обърнато внимание на Третата правителствена конференция, посветена между другото и на одобряването на предложено от ЮНЕСКО споразумение за културното многообразие. Какви ще са последиците за мирното съжителство на земного кълбо, ако културата се превърне в стока или услуг

default

а? Особено като се има предвид, че Световната търговска организация се стреми към дерегуляризация на този сектор.

Сложни и изключително комплексни са причините за войните и насилствените конфликти в днешния свят. По едно обаче те си приличат: подхранени са от страха за загуба на собствената идентичност. Редки са случаите, в които отделен индивид използва този страх като повод да посегне към оръжието. Лидерите на отделни държави, организации или групировки използват обаче този страх, за да мобилизират подчинените си.

Чувството на страх обзема постепенно цялото земно кълбо. В ерата на глобализация и технизация хората се сблъскват все по-често с чувството, че планетата ни става прекалено малка, прекалено тясна за многобройните новости. По жици и сателити, по интернет, радио и телевизия големият, необятен свят нахлува в домовете на отделните хора. Чуждото не е вече далечно, хората се сблъскват с него в кухните и холовете си, на работното място, на улицата. Точно думите и картините обаче, които обикалят за секунди цялото земно кълбо и в които не се съдържат само мнения, но и чувства, ценности, нагласи и възгледи, точно те са в повечето случаи “Мейд ин ЮЕсЕй”. Отвъд Атлантическия океан са разположени повечето медийни концерни, концерните, които от край време владеят пазара на аудиовизуалните медии.

Ако се следваше волята на американското правителство, тези концерни щяха да са още по-печелевши. За да не се превърнат обаче културата, изкуството, радиото, телевизията и киното единствено в стоки, претрупващи рафтовете в огромните супермаркетни вериги, светът се нуждае от защитени и насърчавани от държавата пространства. Пространства, в които хората могат да открият не комерсиалните, а придаващите им идентичност изразни форми. Пространства, в които търсещите ориентация могат да намерят това, от което се нуждаят.

Това би могло да бъде една от предпоставките за безконфликтно съжителство. Защото откривайки мястото си в необятното, смятайки се за зачитани, хората ще са способни да проявят толерантност. Те няма да се страхуват, че ще загубят идентичността си, само защото наблизо живеят други, различни, чужди им хора. Различността може да се превърне по този начин в реалност. Предаването на това познание е задача най-вече на политиката на днешния глобален свят.

За създаването на такива пространства, не е необходимо да се откажем от правилата на голямата игра. Необходимо е по-скоро създаването на нови, адекватни правила. Правила, които се съдържат и в предложението на ЮНЕСКО за сключване на споразумение за културното многообразие. Ако на организираната в Париж Трета парламентарна среща действително се стигне до одборяването на това значимо споразумение, САЩ ще трябва да решат, на кои интереси ще отдадат по-голямо значение – на отговорността за световната общност или на властването на по-силния.