Нова постановка на Димитър Гочев | Начало | DW | 30.11.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Нова постановка на Димитър Гочев

default

Последната постановка на театралния режисьор Димитър Гочев в Берлин се нарича "Анатомия Тит падането на Рим". Мнението на критиката е раздвоено:


Едно голямо жълто платно и една празна, катраненочерна сцена. Освен това осем актьори, изобилие от остри светлинни ефекти и всевъзможни драматургични палувания. Това са съставките на тази постановка, от която и след три часа и половина не става ясно как е стигнала до сцената на берлинския "Дойчес Театър" - смята театралният наблюдател на швейцарския в. "Нойе Цюрхер Цайтунг" Дирк Пилц.


По-нататък в резенцията му четем: "При това предпоставките изглеждат отлични: Димитър Гочев е един силен по отношение на формата и на интерпретацията режисьор, а "Анатомия Тит падането на Рим" е един тежък и нуждаещ се от интерпретация текст. Защото преди повече от двайсет години Хайнер Мюлер пренесе пропитата от кръв шекспирова трагедия "Тит Андроник" в едно брутално настояще. "Коментар към Шекспир", както нарича Мюлер своята пиеса, в която той дестилира кръвната вина на белите към Африка. С други думи би могло да бъде крайно актуално."


"Ставащото на сцената обаче се доминира не от конфликти, а от жълтото платно - продължава Дирк Пилц. - То се увива от вятъра, после пада на земята. Красиво, но плоско. Както и непрестанно търсещата авансцената актьорска игра: обичайният състав на Гочев (Волфрам Кох като Тит, Самуел Финци - Аарон, Алмут Цилхер -Тамора) действа безразборно и безсмислено с изпитаните средства на Гочев, които тук изглеждат сведени само до търсенето на самовлюбени ефекти: хорово говорене, иронично изкривяване, жестово подсилване на текста. Така че не се стига до осмисляне на текста, който се изражда по-скоро в един суетен куклен театър. Последствията са фатални: черно среща бяло и от това се получава сивото на произвола."


Така е видял постановката на "Анатомия Тит падането на Рим" от Димитър Гочев критикът на "Нойе Цюрхер Цайтунг".


За разлика от него колежката му от "ФАЦ" Ирене Бацингер е доволна както от работата на Гочев, така и на състава му. "Сцената е черна и празна: едно несъществуващо място без всякаква топографска специфика, в което може да се случи всичко и нищо. Осем невероятно виртуозни актьори образуват хор, който не се удивлява, когато небето се снижава - едно огромно жълто платно, което покрива пода... Като отлично съгласуван вокален октет те разказват за завръщането на пълководеца Тит от дългогодишна война. Въпреки бойния празник, в който се впускат, в кристално чистата, трескаво сугестивна постановка на Гочев не пада и капка кръв. В неговата хореография на ужаса ставащото се доминира от фамозния Самуел Финци в ролята на "дивия негър" Ааарон."


В заключение "ФАЦ" отбелязва, че Гочев не оставя нито капчица надежда за хода на света "в своята неописуемо красива, черна постановка".