1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Нова ескалация на насилието в Близкия изток

Положението в Близкия Изток изглежда безизходно. Както в Ирак, така и в палестинските области насилието ескалира. Може ли да се спре спиралата на насилието?

default

Съобщенията си приличат: ”Израелското правителство възнамерява да проведе масивна военна операция в северната част на Газа”, ”Американските части възнамеряват да сложат под контрол иракската съпротива чрез концентрирани нападения върху нейните центрове.” Подобни съобщения се стремят да демонстрират решимост и сила, но показват всъщност точно обратното. Те са израз на растящата безпомощност, от която страдат и израелците, и американците в Близкия Изток. И като в гръцка трагедия, те отново и отново предприемат погрешни стъпки в погрешна насока, за които предварително може да се каже, че няма да доведат до решение на усложненото положение.

Необходимо е да се постави въпроса за смисъла и ефективността на предприетите мерки. Нека си послужим с принципна дефиниция: Израел, както и СЩ заявяват, че водят борба с тероризма, същевременно не приемат аргументите на противната страна, според тях тя съответно се съпротивява срещу окупационния режим. Самоубийствените атентати, жертвите главно сред гражданското население опровергават тази теза. Като аргумент не могат отново и отново да се изтъкват първоначалните и вече исторически причини за кризата. Войната в Ирак е факт и той не може да се промени, както не могат да се променят и последиците в окупираните територии. Преди всичко трябва да се търси изход от тази наглед безизходна ситуация. В Ирак изходът може да бъде скорошно провеждане на избори, образуване на свободно правителство и след това, в не много далечно време, изтегляне на окупаторите. В Палестина решението би трябвало да е: изтегляне на израелската армия от окупираните територии, повече авторитет на палестинските власти и подготовка за създаването на самостоятелна палестинска държава. И в двата случая тези пътища са предначертани. Но и в двата случая става все по-невероятно да се тръгне по тях. Според последните американски статистики в Ирак едва ли не на всеки 20 минути се стига до въоръжен инцидент и заплаха за ответни мерки, което води до ескалация на насилието. Защото всяка невинна жертва на американските противомерки само увеличава армията на потенциалните атентатори. Същото е и в Палестина: мнозинството от палестинците отхвърля нападенията срещу израелски граждани, но съпротивата срещу тях буквално бива смазана от ответните акции на израелските бойни самолети и танкове. И в двата случая омразата не само се задълбочава, но и се подкоповат възможностите за мирно решение. В Ирак става вече почти немислимо провеждането на свободни избори още в началото на годината, а в Близкия изток става все по-невъзможна представата за обявеното от Шарон едностранно изтегляне от ивицата Газа. Вместо това и двете страни заплашват с още по-дълбоко затъване в блатото на насилието и ответното насилие. Наистина безизходна ситуация.