1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Новата японска външна политика - анализ от Мартин Фриц

В кризата със заложниците Япония показва новото си международно лице: страната демонстрира твърдост и е готова да пожертва живота на тприма свои граждани, само за да останат войниците и в региона на кризата, където са разположени. Това радикално скъсване с миналото. Досегашната Япония носеше пацифистка носия и демонстрираше, че е пречистена от военни амбиции след загубуната война. Дипломатите и предпочитаха да оперират най-вече с чековите книжки, щом ставаше дума за това да се печели влияние и тежест. Успехът беше съмнителен: Япония е най-големият донор на ООН, но няма даже и място в Съвета за сигурност. От всички индустриални нации Япония е тази, която отпуска най-много помощи за развитие, но това не носи особена популярност и симпатии на Токио в Третия и Четвъртия свят.
Премиерът Коидзуми сложи край на тази стриктно цивилна външна политика. Той подкрепи военния поход към Афганистан с един патрулиращ военен кораб и прокара първата военна мисия на японски войници в кризисен регион - а именно в Ирак. Населението на страната в голямото си мнозинство беше против, но популярността на Коидзуми остана незасегната от това. Съседните страни Корея и Китай - жертви на Япония от Втората световна война - реагираха със загриженост - дали Токио не започва отново да мисли прекалено империалистично?
По-скоро реалистично. Също както Германия, Япония се възползва от някои облаги на Студената война. Закрилян от САЩ, Токио не можеше, нямаше право , а и не искаше да се замисля над своя собствена политика на властта. Германия изпрати свои войници в бойна мисия в чужбина едва след Обединението си. И в Далечния Изток Студената война сега бавно си отива. Япония иска и трябва да се ангажира по-активно в международен план, включително и с оглед на големия си съперник Китай. За военното си присъствие в Ирак обаче Япония плаща висока цена: Нейни граждани стават обект на отвличане, а и самата Япония изглежда попада на прицела на терористичните сили. След атентатите в Мадрид, различни плакати в метрото на Токио предупреждават и изискват от пътниците бдителност.
Японската общественост обаче изненадващо бързо осъзна, че няма връщане назад. Макар че картините на унизените и подплашени заложници несъмнено са потресли мнозина японци и молбите на семействата на заложниците са трудно поносими, като цяло Япония изглежда поддържа твърдото поведение на своето правителство. Защото изтегляне на войските от Ирак ще бъде подарък за похитителите и позор за новата японска външна политика.