1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Новата стратегия на САЩ в Ирак

“Ирак не е Виетнам” – под това заглавие “Ди Велт” публикува гледната точка на Херфрийд Мюнклер, преподавател в Берлинския Хумболтов университет. Ето и основните акценти в становището на Мюнклер.

default

След дълги колебания американската администрация ще стигне най-вероятно до извода, че няма да съумее да наложи политическата си воля в Ирак. Това е сигурно и подтекстът на изказването на новоизбрания министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс, който каза, че СЩ вече не могат да спечелят войната в Ирак. Новата стратегия на САЩ в Ирак, предложена от специалната двупартийна комисия Бейкър-Хамилтън, има за цел да предотврати поне цялостното обезсмисляне на американските усилия в иракската държава. Как обаче планираното преполвяване на американските части в Ирак, посредсвом които войната не можа да бъде спечелена, ще допринесе за това тази война да не бъде изгубена? Без съмнение става дума за т. нар. стратегия на изтеглянето, която бе присъща и за американската стратегия във Виетнам преди три десетилетия. Този паралел е очевиден, но не и задължителен. Предвидените за изтегляне американски части в Ирак действително не съумяха да допринесат за нормализиране на ситуацията в страната, където с оглед на конфликта, разрастващ се все повече в гражданска война между сунити и шиити, американските войници са по-скоро обект на нападения, отколкото умиротворители. Така че може да се каже, че тяхното изтегляне няма да се отрази негативно на така или иначе нестабилното положение в Ирак.

Основно място в новата американска стратетия в Ирак заема предложнието за преговори със Сирия и Иран, които биват упреквани, че подкрепят съпротивата в Ирак и спомагат по този начин за избухването на гражданска война. Всъщност една от основните цели на американското правителство бе изграждането в Ирак на вид изходна база за указване на политически и в случай на нужда също и военен натиск върху Сирия и Иран, като паралелно икономическото и политическо развите в Ирак да стане така привлекателно, че да подтикне съседните страни към подражание. Този план се провали, а предложенията на комисията Бейкър-Хамилтън са официалната ратификация на този провал.

Успехът на американската мисия в Ирак ще зависи до голяма степен от това, дали отстъпките на САЩ ще бъдат достатъчно големи, за да накарат Сирия и Иран да съдействат за умиротворяването на Ирак. Именно това, а не заплануваното изтегляне – е същинската Ахилесова пета на новата американска стратегия в Ирак. Без отстъпки за Иран по отношение на атомната му програма и отстъпки за Сирия по отношение на намесата й в ливанската вътрешна политика, САЩ няма да могат да разчитат на подкрепата на тези две страни.

В този смисъл Америка ще трябва да заплати доста висока политическа цена, имайки предвид първоначалните й амбиции посредством войната в Ирак да преструктурират целия близкоизточен регион.

Сега обаче американската офанзива в Ирак не може да завърши с изтегляне, подобно на това във Виетнам преди три десетилетия. Причина за това е прекалено голямото значението на иракския петрол не само за САЩ, но и в световно икономически план.