1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Новата Еврокомисия и конкурентоспобността

Повишаване на конкурентоспобността на европейското производство – това е централната задача на новата Еврокомиися, смята Вернер Муслер в голям коментар във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

Бъдещият шеф на еврокомисарите Барозу

Бъдещият шеф на еврокомисарите Барозу

Досега Жозе Мануел Барозу не е допуснал грешка. Бившият португалски премиер, номиниран за нов шеф на Еврокомисията съумява да заобиколи всички политически подводни камъни. А първото си истински майсторско постижение той представи миналата седмица: разпределението на постовете в новата комисия. Разбира се, фактът, че днес всички са много доволни от състава на комисията, не означава, че утре тя ще бъде успешна. Нейният успех зависи от ситуацията и момента, в който Барозу поема мандата. А и занапред едва ли толкова лесно ще може да се измери успехът на Еврокомисията. Отминаха времената, в които разширяването на евроинтеграцията беше достатъчно, за да се пише червена точка на Брюксел. Задълбочаването на интеграцията и разширяването на Евросъюза днес е нещо съвсем нормално, така че, за да успее, комисията на Барозу ще трябва не просто да продължава напред, а да консолидира постигнатото и да подложи на проверка досегашните приоритети. Защото под ръководството на Романо Проди Еврокомисията започна да законодателства в области, които дотогава не принадлежаха към базисните й компетенции: защитата на потребителските интереси, екологията, равноправието между мъжете и жените. Все по-често се чуват критики, че тези теми не бива да се уреждат на европейско равнище, икономиката също не гледа с добро око на такива законодателни инициативи. Европейските предприемачи се оплакват, че подобни решения на Брюксел ги натоварват с много допълнителни разходи. Чудно ли е тогава, че Барозу възнамерява да се захване най-вече с повишаване конкурентоспособността на европейското производство. Новата комисия обявява за свой главен приоритет именно така наречената Лисабонска стратегия, според която до 2010 година ЕС трябва да се превърне в най-конкурентоспособната икономика, базирана върху научните постижения. Тази стратегия съдържа многобройни красиви фрази и малко яснота относно инструментите, с които трябва да се постигне резултатът. Така че новата комисия би сторила добре, ако я остави настрана и се ориентира към по-реалистични цели. По принцип обаче решението на Барозу да постави икономическата политика в центъра е съвсем правилно. Това беше изискването и на трите големи държави – Германия, Франция и Великобритания. Не е ясно обаче какво точно искат споменатите страни: дали подкрепа за онези производства и фирми, които са обявени за национални ”шампиони”, или пък разчистване на джунглата от регламентации, които парализират конкурентоспобността на европейската икономика? Засега не ясно по кой път ще поеме Еврокомисията. Радзпределението на ресорите показва, че новият председател ще се бори срещу националните претенции. Вярно, германският канцлер Герхард Шрьодер твърди, че номинирането на Гюнтер Ферхойген за комисар по икономиката изцяло отговаря на неговите представи, но французите едва ли са доволни, че протежето на президента Жак Ширак, Жак Баро, получава само транспортния ресор. Колкото до Ферхойген, неговият нов пост предполага огромна координационна работа, така че досегашният комисар по разширяването ще успее единствено, ако европейското рамково законодателство не блокира конкурентоспобността на фирмите.

Едва след няколко месеца ще можем да кажем накъде върви комисията, балансирайки между вътрешен пазар, конкуренция и индустриална политика. Барозу трябва обаче добре да знае едно: многобройните регулационни опити на комисията Проди, които доказуемо навредиха на икономиката в ЕС, не могат да се отпратят в историята чрез нови регулации в полза на отделни производства или концерни. Ако бъдат признати за вредни, те просто трябва да се отменят. А на новата комисия никак няма да й лесно да прояви такава смелост и склонност към самоограничение. Барозу твърди, че мнозинството от колегите му са ориентирани към реформи и това може би наистина е така, колкото и размито да е понятието ”реформи”. Все пак нека не забровяме, че дори една реформаторска комисия може да упражнява съвсем ограничено влияние върху конкурентоспособността на европейските предприятия. Ключът към повишаването на конкурентоспобността се държи в столиците на отделните национални държави. Барозо го знае – ето защо му предстоят две предизвикателства. Първо – да упражни натиск върху националните правителства за повишаване на конкурентоспобността и второ – да работи за демонтиране на ненужните регулативни актове, издадени от Еврокомисията.