1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Нобеловите награди – дарителите и скандалите

От 1901 г. насам всяка есен се оповестяват новите носители на Нобеловите награди. Гарантирани са им световна слава и благосъстояние. Ала винаги е имало и ожесточени спорове:

default

Както около шведския учредител на наградите фабрикантът на динамит Алфред Нобел така и по работата на журито. Освен борците за мир сред най-оспорваните са и писателите. Ето още по темата:

Оптимистичната прогноза на Алфред Нобел гласи: “Да се разпространява познанието е равносилно на разпространяването на благосъстоянието. При това имам предвид всеобщото благосъстояние, не на индивидуалното богатство. С него злото, наследено от мрачното минало, все повече и повече ще ни напуска”.

“Дами и господа, бих искал да се присъедините заедно с мен към тоста в чест на великия донор Алфред Нобел."

Както всички шведски крале така и Карл Шестнайсети всяка година година на 10-ти декември произнася тост за учередителя на Нобеловите награди. 355 патента е натрупал роденият в 1833 г. в Стокхолм изобретател. Ала неясно до ден днешен е, дали Алфред Нобел е дарил наградите за върхови постижения във физиката, химията, медицината, борбата за мир и литературата от чист идеализъм или тласкан от угризения на съвестта. Авторът на биографията му, бонският професор по химия Франц Фьогтле, прибягва до следната формулировка:

“Мисля, че е бил малко раздвоен”.

От една страна – фабрикант на взривни вещества и конструктор на оръжия, от друга – моралист и борец за мир. Как се съвместява това? Евентуално обяснение е получила пацифистката Берта фон Зутнер. Малко преди смъртта си в 1896 г. Нобел й пише следното:

“Моите фабрики може би ще сложат по-скоро край на войната отколкото вашите конгреси. В деня, когато два армейски корпуса бъдат в състояние да се унищожат взаимно за една секунда, вероятно всички цивилизовани нации ще се уплашат от войната и ща разпуснат войските си”.

Най-вече писателите са ядосани от предтечата на идеята за равновесието на ужаса. Така например Емил Зола и Жюл Верн пишат и публикуват романи за безскрупулни химици, произвеждащи взривове, които вещаят края на човечеството. Алфред Нобел обаче не се впечатлява.

“Той е бил със сигурност един от най-богатите хора на своето време, основавал е огромни фирми в Швеция и по целия свят, преуспяващ бизнесмен е и пътува непрекъснато, ала и постоянно се занимава с физика и химия”.

Именно този изобретателски дух бездетният Алфред Нобел, който така и не намира любовта на живота си, иска да стимулира и след смъртта си. При това в световен мащаб.

“Моята изрична воля е, при удостояването с наградите да не се отчита принадлежността към една или друга нация, така че винаги най-достойният да получава наградата”, пише той в завещанието си за дарението.

Ала кой е най-достойният? До ден днешен са оспорвани не само подчертаните предпочитания на журито само към лауреати от САЩ и Западна Европа. Жените също са крайно недостатъчно представени сред нобелистите с по-малко от 5 на сто. Ала въпреки всичко легендата е жива. Не на последно място заради премията от над един милион евро на лауреат.

“Аз мисля, че в Нобеловата награда има голям смисъл, защото тя изважда на преден план научните открития и определени личности, а по този начин може би предизвиква младите хора, да взимат пример, да знаят, че човек може да постигне нещо и да направи нещо велико за човечеството. Чисто идеалистично погледнато.”

- казва авторът на биография на Алфред Нобел, професорът-химик от Бон, Фьогтле.

Подобно съдържание