1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Никой не плаче за наемниците

Годишният оборот на частните фирми, които се занимават с дейности по охраната и сигурността (като добре известната Блекуотър), в момента надхвърля главозамайващите 300 милиарда долара. Какво е германското присъствие?

default

Наемниците - идеално оръжие

От деветдесетте години насам частните фирми, занимаващи се с въпросите на сигурността, навлизат все по-мощно на пазара. Защото техните наемници могат да бъдат изпращани дори там, където никой политик не би посмял да прати редовна войска. Досега обществеността знае най-вече за дейността на американската фирма Блекуотър, чиито служители на няколко пъти проявяваха такова пристрастие към здравите престрелки, че първо правителството във Вашингтон се принуди да ги изтегли от Ирак, а после фирмата дори се прекръсти на ИксИ – заради пострадалия си имидж.

Наемниците умират далеч от светлината на прожектора

BdT Geheimdienstagent bei Obamas Ankunft

Политиката предпочита наемници, защото тяхната смърт остава незабелязана

В Ирак нещата се поеха от друга частна компания – Трипъл Канъпи. Такива фирми по поръчка на правителствата поемат задължения, които са под държавен контрол от ХVІІ-ти век насам, тоест – откакто войните бяха окончателно одържавени. Например: военното подсигуряване на правителствени сгради и важни инфраструктурни обекти, ескорт на важни конвои, обучение на войници и полицаи или пък лична охрана за високопоставени политици.

Особено в западните страни обществеността постепенно оттегля подкрепата си за военни намеси в далечни страни, така че правителствата все по-често са принудени да наемат частни фирми. За тях работят бивши военни, сред които все по-често попадат и германци. Тези бивши бойци от Бундесвера постъпват не само в задокеански фирми, но и в германски компании като Претория от Билефелд, например. Според Германското сдружение на охранителните фирми близо 3 000 германски наемници се подвизават в Средния и Близък Изток, а в Африка броят им е около 1 000.

Най-голямо търсене има за бивши десантчици, военни полицаи и елитни барети. В Ирак, например, тези наемници поемат задачи, свързани с огромен риск. Сметката е много проста. Когато загинат редовни войници – както например през 2004 година, когато двама германски военни полицаи бяха убити в Ирак, докато извършваха охранителна дейност за посолството на страната в Йордания – обществеността и медиите в Германия реагират много емоционално. Когато обаче при същата операция загинат наемници – никой не се интересува. Наемниците умират далеч от светлината на прожектора, не се появяват в никакви статистики и не нанасят колатерални щети на политиката.

US Armee Training Afghanistan

Липсата на контрол над частните армии може да има пагубни последствия

Кой контролира наемниците?

На пръв поглед те са идеалните войници на Запада в така наречените „нови войни”. В същото време обаче тяхната дейност поставя под въпрос монопола на държавата върху употребата на сила. Тъй че закономерно се появява въпросът: Кой контролира фирмите за наемни войници? Ако политиката не реагира своевременно на това предизвикателство, съществува опасността след петнайсетина-двайсет години някъде по света да се водят истински войни между армии от наемници, в чиито редици се бият и германци. Тъкмо днес, във времената, когато става ясно до какви катастрофи може да доведе липсата на контрол над финансовите пазари, политиката трябва да се замисли за контрола над въоръжените частни лица.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание