1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Никой в Турция не обича да се говори за “геноцид над арменците”

Турски съд забрани провеждането на една Университетска конференция за избиването на арменците преди 100 години. Министър-председателят Реджеп Таип Ердоган не одобри съдебното решение, което според него не е съвместимо с демократичните принципи.

Масов гроб с трупове на избити от Османската империя арменци

Масов гроб с трупове на избити от Османската империя арменци

Като начало оспорваната конференция беше вече отложена веднъж - през месец май. Тогава това стана под натиска на турското правителство. Насилственото прогонване на милиони арменци в годините между 1915 и 1923 година и до днес си остава тема-табу за турското общество. Организаторите на конференцията - от Университета в Истанбул – се надяваха, че сега ще могат да подтикнат обществото към нужния и закъснял дебат по този въпрос. Сега обаче всичко това отново няма да се случи, защото Истанбулският съд забрани провеждането на научния форум. Конференцията смяташе да се посвети на въпроса, доколко Османската империя целенасочено е преследвала целта за унищожаването на арменците. Още през месец май, когато турският министър на правосъдието научи, че се готви подобен форум, той заяви, че това щяло да забие кинжал в гърба на турската нация. Според него ставало дума за пропаганда на “враговете на Турция” и за “предателство” спрямо собствената нация. Организаторите на конференцията действително бяха поканили само учени, които застъпват критичните позиции спрямо Османската империя и нито един, който да защитава официалната линия на политика,чието кредо се формулира от министър-председателя Ердоган по следния начин:

Ердоган:

“Имаме минало и история, по отношение на които не бива да изпитваме никакви комплекси. Ние не се намираме в конфликт с нито една страница от националната ни история. Убедени сме, че не сме извършили нищо, от което да се срамуваме, което да трябва да игнорираме, да прикриваме или забравяме.”

Съзнанието ,че подобни нещо в турската история просто не е имало – се споделя от широките кръгове на населението, от почти всички вестници и преобладаващата част от историците. За всички тях дебатът около престъпленията спрямо арменците е нещо, което се натрапва на Турция отвън – главно от страна на ЕС. Апелът, Турция да преразгледа в някои точки собствената си история, не се радва на благосклонно отношение в обществото. След последните атентати на кюрдската партия ПКК и критиките на ЕС спрямо турското поведение по кипърския въпрос, националистическите настроения в страната се нажежиха отново. Историографията в Турция е и си остава патриотичен проект и всички, които се опитват да драскат по блестящата и външна обвивка , се срещат с неконтролирани изблици на насилие. Така беше в началото на месеца по повод една малка фотоизложба, документираща погрома срещу гърците в Истанбул преди 50 години - разярени турски тълпи тогава разрушаваха и плячкосваха магазинчетата на гръцкто малцинство. Сега турските националисти атакуваха изложбата още при откриването и –като хвърляха яйца и късаха фотографиите от стените.

Нерадостна е и съдбата на турския писател Орхан Папук, който през декември ще трябва да отговаря пред съда за изявленията си, че Османската империя е унищожила един милион арменци.