1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ние ядем евтино свинско. Те плащат цената.

В Германия потребителите се радват на евтино месо, производителите пък – на добри обороти и силен износ. Това обаче има фатални последици за хората в Африка и Южна Америка. А и не само за тях.

Председателят на фракцията на Зелените в Бундестага Антон Хофрайтер, който е биолог по образование, настоява в книгата си "Кланицата Германия" за аграрен обрат. В интервю за ДВ той обяснява защо.

Дойче Веле: Господин Хофрайтер, в книгата си "Кланицата Германия" Вие описвате как масовото животновъдство унищожава основите на човешкия живот. В какво, според Вас, се състои проблемът?

Антон Хофрайтер: Има прекалено много проблеми. Огромен брой животни се отглеждат в несъответствие с изискванията, което в много случаи граничи с изтезания. По нивите се изхвърля твърде много оборска тор, което пък застрашава подпочвените води. Освен това се използват твърде много изкуствени торове и пестициди, с което се застрашава видовото разнообразие. Внася се и прекалено много соя от Южна Америка, с която западните животновъди хранят прасетата. Това съсипва тропическите гори и застрашава човешките права на тамошното население. А и износът на стоки за Западна Африка е прекалено голям, с което пък се застрашава самостоятелното изхранване на този регион. Това създава проблеми на тамошните селски стопани, но и тук, при нас, аграрната политика не оказва помощ на хората, заети в бранша: цените на аграрните продукти са много ниски и редица производители са принудени да се откажат.

Дойче Веле: Наскоро бяхте в Бразилия, в региона, където се отглежда соята. Каква е ситуацията там?

Антон Хофрайтер: Бях в Мато Гросо – в превод това означава "гъст лес". Едно време на това място е имало тропически гори, населявани от коренното население, изхранвало се от дребно земеделие. В наши дни човек може да види само жалки останки от горите, отстъпили място на необятни по размер ниви. Сега там живеят едри латифундисти, които отглеждат генно манипулирана соя на площ от по 200 000 до 300 000 хектара. Те обработват нивите с хербициди, което означава, че се унищожава всякакъв растителен живот, освен този на генно манипулираната соя, която е резистентна спрямо растителната отрова.

Размерът на унищоженията на околната среда е потискащ – също както и начинът, по който хората биват поставяни под натиск. Те биват заплашвани и прогонени. Има дори случаи, в които по поръчение на собствениците се извършват и убийства. Засегнати от региона са ми разказвали как са ги заплашвали с пистолет, опрян до главата. Ето това са конкретните и ужасяващи резултати от нашия начин на отглеждане на животни.

Brasilien Landwirtschaft Soja Anbau in Cerrado

Бразилия: пръскане с хербициди по соевите полета

Дойче Веле: Как, според Вас, може да се промени това?

Антон Хофрайтер: Искаме да се въведе повече отговорност във веригата на доставки: внасяната соя би трябвало да отговаря на определени изисквания. Не е допустимо добивът на тази соя да е свързан с тежки нарушения на човешките права, частните стопани и коренното население да бъдат прогонвани от земите им, а ние после да внасяме в Европа подобна соя. Разбира се, нужни са и поне минимални стандарти за отглеждането на животните. Прасетата трябва да имат по-голяма свобода на движение, нужно е да се отменят определени методи като например държането на свинете-майки в тесни ограничителни клетки. На много места подовете на свинефермите са от бетон и с процепи, през които да падат екскрементите. Свинете обаче се нуждаят от под, върху който да могат да упражняват своите естествени потребности - например да рият.

Редно е да се регламентира по новому и употребата на антибиотици. За нас, хората, антибиотиците са от огромно значение. Затова трябва да има ограничения за ползването на т.нар. резервни антибиотици в животновъдството, за да не се създава резистентност.

Дойче Веле: Каква роля играе потребителят?

Антон Хофрайтер: Потребителят се нуждае от информации, въз основа на които да взима своите решения. Би трябвало и при месото да се въведат същите маркировки, каквито вече има при яйцата. Именно от тях потребителят разбира дали кокошките, чиито яйца купува, са отглеждани в клетки или на свобода, дали имат възможност да се движат и дали се хранят с биологично чисти фуражи.

Дойче Веле: В каква посока би трябвало да се развива селското стопанство?

Антон Хофрайтер: Ние се застъпваме за по-силното му регионализиране. А по отношение на глобализираното производство бихме желали повече отговорност и устойчивост в развитието. По-силно регионализиране означава например, че страните от Западна Африка би трябвало сами да се изхранват. Сегашната практика е такава, че износът на храни от Европа се субсидира, поради което те са евтини – а това докарва до фалит западноафриканските фермери. Те не могат да издържат на евтината европейска конкуренция и се разоряват. След като обеднеят, тези хора се отправят по опасния път през Сахара и Средиземно море, за да търсят препитанието си в Европа. Тоест, в случая става дума за това да се борим и с факторите, пораждащи бежанските вълни – и то с истинските им причини.

Afrika Tansania Kleinbauern Landwirtschaft Anbau Gemüse

Много от местните земеделци в Африка са фалирали

Дойче Веле: Как смятате да мотивирате германските селски стопани за подобни промени?

Антон Хофрайтер: Сред част от германските селски стопани се забелязва промяна в мисленето. Много от тях осъзнават, че сегашната система не е добра и за тях. През последните години имаше безпрецедентен отлив на интерес към селското стопанство – в някои сфери се стигна дотам, че над 70% от фермерите се отказаха от бизнеса си. А и тези, които все още работят, са притиснати до стената. В млекопроизводството например селските стопани получават само по 20 цента за литър мляко, докато производствените им разходи са двойно по-високи. Така млекопроизводителите натрупаха гигантски загуби – само през последната година те възлизат на пет милиарда евро. Същото е и при свиневъдите, птицевъдите и на много други места. Печалбите се реализират от големите концерни като "Монсанто", които продават хербициди и генно променени семена. Печалби извличат и големите концерни, произвеждащи месо, както и големите търговски вериги. Огромен брой селски стопани обаче са жертви на тази система. Затова съм уверен, че ако не всички, то голям брой фермери осъзнават нуждата от промени.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание