1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"Ние просто казваме кой кой е в България"

Тези дни към Комисията по досиетата бяха отправени обвинения, че заради осветените имена на определени разузнавачи България де факто е останала без агентура за борба срещу тероризма. Доколко оправдани са подобни упреци?

Валери Жаблянов, член на ИБ на БСП, обвини тези дни Комисията по досиетата, че публикувала някакви „хартийки“ с имена на разузнавачи и поради това България останала без агентура за борба срещу тероризма. Малко преди това военният разузнавач о.р. генерал Стефан Стефанов заяви в интервю за печата, че „немалка част от офицерите под прикритие, подготвени за решаването на задачи по борбата срещу тероризма, бяха принудени да се уволнят в резултат от „прецизната“ и „високоотговорна дейност“ на т.нар. Комисия по досиетата". Дали обаче битката срещу тероризма действително зависи от някогашната агентура на ДС? И наистина ли Комисията по досиетата носи вина за ограничената дейност на българския шпионаж в чужбина?

"Тези служби трябваше да продължат да работят"

Юлий Георгиев, дългогодишен офицер от българското контраразузнаване и бивш директор на НСС, посочва, че специалните служби и днес са силно зависими от функциониращи информационни мрежи. Той окачествява осветяването на секретните сътрудници в разузнаването и контраразузнаването като голям провал на българския политически елит. „Независимо, че се търсеше справедливост, че беше важно да се надникне в историята на специалните служби преди 1989 година, всичко трябваше да се извърши много по-внимателно, като се държи ясна сметка за държавния интерес. А той е, че тези служби трябваше да продължат да работят, защото не могат да бъдат изградени наново от нищото", казва бившият контраразузнавач. И отчита щетите от тези действия - разбити и редуцирани разузнавателни мрежи в чужбина, риск за живота на много от чуждестранните агенти и техните семейства, реални репресии срещу тях. „От наша гледна точка тези информатори са работили за „правото дело“, но от гледна точка на техните държави те са били предатели. И ние изложихме на риск тези т.нар. „предатели“”, посочва Юлий Георгиев.

Екатерина Бончева от Комисията по досиетата застъпва различно мнение. По нейните думи, тезата за съсипаните разузнавателни мрежи в чужбина чрез разкриване на техните агенти не е нова - тя се лансира още от началото на активната дейност на Комисията по досиетата. „Две са целите на подобни твърдения. Едната е да се поддържа героичният образ на тоталитарните тайни служби, а другата, която смятам за още по-опасна, е да бъдат дискредитирани съвременните специални служби. И тъкмо това застрашава националната сигурност, а не документите, които Комисията огласява", казва Екатерина Бончева в интервю за Дойче Веле.

Екатерина Бончева

Екатерина Бончева

"Колкото пръстите на едната ми ръка"

„От десет години вече чета тези документи и до момента случаите на хора от системата, които действително са работили за националната сигурност, са колкото пръстите на едната ми ръка, ако не и по-малко. Някои от тези документи идват с т.нар. "мотивирани предложения“, за които Комисията следва да реши дали да огласи или не - тоест, дали да бъдат показани публично или да отидат в определен архив. Винаги съм смятала, че те трябва да бъдат публикувани. Останалото е въпрос на непознаване на закона и на документите, както и на желанието старата система за сетен път да продължи да действа, макар и на външен терен", казва изследователката. На въпроса дали хората от външното разузнаване и контраразузнаването все пак не са били по-специални в системата на ДС, Екатерина Бончева отговаря със свой въпрос: „Ако тези хора наистина са били толкова „специални“ и задачата им през 45-те години, през които ДС е била дъщерна фирма на КГБ, действително е била да работят за националния интерес, защо въпросните агенти още в началото на прехода не посочиха в биографиите си, че са били кадри на службите, че са работили за националната сигурност, че дават съгласие имената им да бъдат огласени, за разлика от документите, свързани с особено важните им задачи, които не следва да стават публични? Всички тези хора, които изведнъж се озоваха на високи позиции в държавата, мишкуваха и мишкуват до днес. Комисията, следвайки стриктно закона, просто обявява кой кой е в държавата", посочва Бончева. И разказва как преди време на конференция във Виена попитала колегите си от сродни служби дали при тях важи по-специален режим за документите на т.нар. “военно разузнаване“ от миналото. „Въпросът ми предизвика само иронични усмивки“, свидетелства изследователката.

Редакцията препоръчва

"Проблемът не е само наш"

Въпреки всичко обаче проблемът с идентифицирането на терористите, не само в България, си остава сложен. Според Юлий Георгиев, службите едва сега започват да се учат как да разпознават лицата с терористични намерения. „Представям си ситуацията в Германия с огромния брой  мигранти и се опитвам да се поставя на мястото на нашите колеги там. Мога да разбера пред какви невероятни трудности са изправени те", казва бившият шеф на НСС. И конкретизира: „Те трябва да се справят с  наблюдението, с т.нар. агентурно проникване, със селекцията на подходящи информатори, с привличането на секретни сътрудници от тази огромна мигрантска маса. Това е невероятно сложен процес, а ние в България имахме „предмостия“, създадени в тези рискови държави. Днес те са нарушени и нашата ефективност намаля", казва Георгиев. Експертът е убеден, че само с технически средства, без човешко участие, успехът в битката срещу тероризма е невъзможен. Според него е нужна агентура, която да следи настроенията сред религиозните общности, да посещава техните молитвени домове, да бъде навсякъде с тях, да им „диша във врата". „Проблемът не е само наш, български. Европейските служби за сигурност също са снижили своята активност по вербуване на секретни сътрудници в тези общности. А по принцип тази дейност отнема години. Както виждаме обаче, времето не чака. Положението е драматично, защото се губят навици, умения и способности на агентите. Уви, такава е тенденцията, а проблемът се дължи и на осветяването на агентурния апарат“, предупреждава Юлий Георгиев.

"Товае подигравка"

Екатерина Бончева от Комисията по досиетата не приема подобна теза. Тя твърди, че голям брой от т.нар. „разузнавачи“, особено тези, работили във външното разузнаване, пребивават спокойно в чужбина и днес. Според Бончева, благодарение на предишните си контакти тези хора са успели да си изградят собствен бизнес, а пенсионираните им колеги получават в България изключително  високи пенсии. „Това е подигравка с хората, станали жертва на репресиите от страна на тяхното някогашно ведомство, наречено ДС“, заключава Екатерина Бончева от Комисията по досиетата.